Палми Ранчев: Писането е като да пресечеш пустиня, докато стигнеш до оазис
Станах треньор, защото в началото имах много свободно време и можех да пиша, разказа боксьорът
Писането невинаги е изкачване. Понякога писането е да пресечеш някоя пустиня, докато стигнеш до нещо като оазис. Това каза поетът и писател Палми Ранчев в Театралната зала на Софийския университет „Св. Климент Охридски” при представянето на две негови книги - стихосбирката с избрана поезия „Под шапката на скитника - подреждане на уличните безпокойства” (Изд. Scribens) и романа „Хаосът в играта на джаги” (Изд. „Жанет 45”).
„Поначало спортът, за да имаш постижения на високо ниво, иска всичко от тебе. Тоест целият ти ден и нощта трябва да са подчинени на него. Писането е друго занимание, което също иска всичко, дори иска понякога повече от всичко”, каза поетът Палми Ранчев, който в продължение на много години е бил и професионален спортист. През 1966 г. той става юношески национален шампион по бокс, а след това е и треньор.
„Аз станах треньор, защото в началото имах много свободно време и можех да пиша”, разказа той. Ранчев допълни, че никога не се е стремил да прави литературна кариера, но ако е имал такова желание, то боксът, по думите му, е можел да му попречи.
„Много по-лесно щеше да ми бъде, ако бях вървял по стъпалата, по които масово се изкачват писателите. Според мен всеки писател, който е достатъчно оригинален и различен, си идва по своите стъпала... Въпросът е, че писането невинаги е изкачване. Понякога писането е да пресечеш някоя пустиня, докато стигнеш до нещо като оазис”, каза Ранчев.
Палми Ранчев разказа, че книгата му с избрана поезия „Под шапката на скитника - подреждане на уличните безпокойства”, която включва стихотворения от предишни негови стихосбирки, се появява след предложение на поета Маламир Николов. Той прави и подбора на стихотворенията в нея. „Установих в тази книга, че макар и стихотворенията да са мои, чрез тях Маламир ми е направил портрет. Тоест – книгата не е автопортрет от стихотворения... Една част от стихотворенията, лично аз ако бях ги подбирал, нямаше да ги включа или щях да включа някои други. Но ги оставих, защото по някакъв начин бях впечатлен от начина, по който той подреди стиховете”, каза Ранчев.
На въпроса какво го е ръководило при подбора на стиховете в книгата, Маламир Николов сподели, че за него е било удоволствие и радост да направи тази книга. По думите му било е лесно да направи подбора на едни стихотворения за сметка на други, понеже някои от тях не са били подходящи за тази книга.
Митко Новков, който е редактор на „Хаосът в играта на джаги”, разказа, че двамата с Палми Ранчев дълго време са работили по романа. „Аз съм забелязал, че той е от хората, които много, много работят върху текстовете си”, каза Новков. „Няма как да не ви направи впечатление, защото то е много видимо, как в заглавията на двете книги – „Хаосът в играта на джаги” и „Под шапката на скитника”, а и в предишни книги на Палми, има движение, винаги има една хаотичност, преместване от едно място на друго”, каза редакторът. Той допълни, че преди време е нарекъл Палми Ранчев „най-американския български писател”, защото начинът му на писане е по такъв маниер – „скитнически, движещ се, по пътя, героите не стоят на едно място”.
По думите му това е така и в романа „Хаосът в играта на джаги”. „Бих нарекъл Палми един скитащ се писател. Той е под шапката на скитника, под знака на хаоса. Всичко това, което се случва в разказите му, в романите му, се движи”, каза Новков. Според него стилът на Ранчев не може да бъде сбъркан. Според него дори книгата да няма заглавие или титулна страница, след като се отвори, веднага може да се разбере, че това е текст, написан от Палми Ранчев.
Писателят Боян Биолчев, който бе част от публиката на премиерата, също се включи в разговора. Според него двамата с Ранчев са единствените професионални спортисти-писатели, тъй като Палми Ранчев се е занимавал с бокс, а самият той - със ски.
„Такъв вид спорт те научава да губиш. И когато посегнеш към перото и навлезеш в словото, ставаш изключително чувствителен как ще бъдеш приет. И много тежко ти става, ако словото ти не предизвиква това, което очакваш. Спортистът от загубата тръгва напред. Така че един писател, който е обръгнал по този начин, потъва отново в словото и се чувства себе си”, каза Боян Биолчев.
