Седмицата: И БКП маймуната ли се върна на клона
Че маймуните (заедно, но и поотделно) - по-скоро маймунджилъците (синоним на палячовщина), са много в политпартийното ни и властово пространство, едва ли някой се съмнява. Особено в тия последните няколко години, в които „маймунарникът“ набъбна неимоверно и чрез най-демократичния принцип – изборния. По съвсем простата, примитивна може би като примат причина, че „на маймуни ни направиха“ от избори. Който израз в родната фразеология повече от първично означава: мислят, че сме глупави и ни будалкат.
В случая сега обаче – след първите за толкоз време редовни, а не предсрочни избори, но пък за местната власт, голямото количество на маймуните се отчита на база „много маймуни на един клон“ и то все победители! А като се обединят тези двете „тежести“, няма начин клонът да не се счупи. Така де, едни килограми има една проста маймуна – съвсем други (къде, къде повече), ако е и победител.
То това, ще рече веднага някой, си го знаем традиционно, че и исторически вече, че няма избори у нас, в които всички до един да не са победили. Този път обаче изведнъж, ама направо от шубрака именно на историята, изскочи една уж погребана маймуна – БКП. Тая която уж я погреба наследницата й БСП, като всъщност погребение нямаше – имаше пълно унаследяване под чуждо име.
Ама сега – хоп, дойде си БКП-то да си прибере вересиите. Не, не за вересията-лидер на БСП Корнелия Нинова е чак пък толкоз заплахата да изпадне в несъстоятелност като „кифладжия без кифли“. За „новото“ БКП на кандидатката за кмет на София Ваня Григорова ни е думата, дето през изминалата предбалотажна седмица прасна като с чук „колегата“ (по линията където БКП, там и ДС) Васил Терзиев. За малко и съвсем да го обезглави, на косъм му се размина да не стане кмет на умната и красива София. И това понеже освен чука, Григорова – Ваня Григорова, извади най-вече и сърпа.
Да, това е! Голямата подкована жътва на лявата кандидатка си е в БКП комбинацията „сърп и чук“. И от тук насетне все пак тъкмо на БСП-то дупе да му е яко (с или без Корнелия като негов носител), ама не само. Почва жътвата вляво, дето напоследък всъщност маймуните са най-много. То дясно не остана. Всички – било явно или пък тайно, но повече и от на явните им личи, го яхат това лявото – направо комунистическото. Понеже се оказа, че у нас най-хваща дикиш. Като ти кажат: Хей, ти си „малък човек!“ - и не се обиждаш, че всъщност това някак си означава дребна душица, а тичаш да гласуваш за таз нова кръстница, дето щяла да се грижи за „малките хора“. Също и за работещите ще се грижи – „работнициии, работничкиии от вси страниии… и т.н.“, на което заветно обещание кой знае защо обаче реагираха чрез гласуване „за“ Григорова най-вече отдавна неработещите – отявлените пенсионери.
Всъщност дори само това – кой как е гласувал на местния вот, засега е съвсем достатъчно, за да замирисва на БКП на клона. По-нататък ще се види как „ще строи завод“ Ваня – политпартиен комбинат цял може би с всичката тая „сърп и чук“ подкрепа.
Ето я и самата социология на вота за (не)самата Ваня Григорова. На балотажа „събира симпатии в по-голяма степен сред най-възрастните“, като „личи и по-сериозен дял пенсионери“. Също така „сериозно мнозинство от гласувалите за „Възраждане“ на първия тур са избрали Григорова на втория“. Освен това направо с бързия влак пристигат и половината от гласовете на първия тур, дадени за ГЕРБ. Ако заложи човек на максимата, че който не знае миналото си – няма бъдеще, може да заложим на един факт тъкмо от миналото. От победното минало на ГЕРБ в София, когато им тръгна 18-годишното кметуване. Тогава се твърдеше (и съвсем социологически изглеждаше факт), че голяма част от отявления червен електорат гласува и той за ГЕРБ понеже Бойко Борисов е бил охрана на незабравимия им Тодор Живков – Тато. Така де, що пък сега Ваня Григорова да не им е модерната лява „Мама“ – тип я Клара Цеткин, я Роза Люксембург, я и двете. С тоя марксистки плам предизборен и с това обиране на най-червената пяна от гласовте.
