Седмицата: Не е шизофрения – страшна тъпотия e

Като няма какво да прави новото-старо депутатство (в смисъл да работи), докато чака всички дружно да са опозиция без значение на кого и на какво, и се забавлява. За поредното приемане на новия-стар правилник именно за работата на Народното събрание през изминалата седмица отново цъфна идеята за дрегерите – да се тестват народните избраници за алкохол и наркотици. Е, ако още малко се наложи да се помотаят, ще изскочи със сигурност и една друга също стара идея – да се преглеждат за психично състояние.

Е айде няма нужда! То е ясно, че и да духат в дрегера, то ще е на предварително определена дата (няма я да е на случаен принцип), та да се знае баш тогава „да не употребят“. А за „психиката си“ така и така се грижат постоянно един друг да си слагат диагнози. Ей ги сега от ИТН – поради „величавата“ случайност този път предпоследната политсила, а не последна, дето обаче се е разчекнала на оня магарешкия мост, че тя трябва да получи оня третия мандат, дето се дава по избора на президента, когато с първия и втория мандат (на първата и на втората по депутатска численост сила) не се получи съставяне на редовна изпълнителна власт. И да си го отнесе вкъщи – на дивана при лидера Слави Трифонов, та да си играят на мандатно шоу. Та точно те, чрез другия си, парламентарния си лидер Тошко Йорданов, се заеха с диагностицирането на пълната лудница – пардон, на политпартийността. То в случая ИТН са в качеството и на психиатър, и на пациент, ама това би могло да се счете за друга луда работа. Да, може да се подмине тая дребна подробност, ама не и когато симптомите за диагнозата са особено ярко изразени именно при уж диагностициращия.

„Няма верен ход за излизане от кризата, защото средата е шизофренна – хем всички искат да има правителство, хем се заклеймява всеки, който се опита да направи нещо по въпроса“, отсече д-р Йорданов. Като симптомите за това психично разстройство били, че „в момента средата е ненормална и няма верни ход за излизане от политическата криза“ понеже „първият и вторият мандат няма обществена подкрепа“. Но пък третият мандат трябвало да се даде на тях – на ИТН, явно щото те я имат тая мощна „обществена подкрепа“ в качеството си… на предпоследни в парламента.

И… дотук с психиатрията! Понеже ето какво съвсем логично, не психиатрично се получава. Обществената подкрепа в случая единствено и само се измерва с изборния резултат – колкото са тия я гласували, толкова депутатско количество ти се полага. Сметката е проста, макар и да изглежда сложа. От една страна всяка политсила (и за ИТН се отнася, нищо че са политшоу) има еди колко си хиляди гласоподали, претеглени в проценти. От друга страна, ей така – за разкош, към обществената подкрепа може да се добави и още толкоз на сто от негласувалите. И така е правилно, едва ли би трябвало да се прави национално преброяване сред негласувалите за кого са щели да гласуват, ако са били гласували. Нищо, че притежаваме уникално граматическо време в българския език. Онуй известното не от учебниците, а от кръчмарския буквар „минало незапомнено“ - под формата на спрежението „бил съм се бил напил“.

То имаме обаче и една друга граматика, във вид на различно значение на едно и също словосъчетание. То пък е известно от кръчмарската христоматия: „Снощи се напих и на сутринта нищо ми няма“. Ще си рече човек, че няма махмурлук, не го боли глава, не повръща, евентуално и изобщо от леглото не може да стане. Ама то за друго говорел потърпевшият, за пълна липса: след като се бил напил, после нищо му нямало - ни портмонето, ни часовникът, даже при някои обстоятелства може и дрехите да му ги няма, не дай боже включително и долните гащи.

И ето тъкмо така е и с политическите липси, с тая липса наистина на обществена подкрепа. Като минат изборите и „нищо им няма“ на политартийците. То махмурлукът им в последните няколко години е перманентен. Но им няма явно дори и споменът какво всъщност е решило обществото. Отказват да си спомнят кой колко гласа е получил, даже не могат да броят вече поне до 240. В случая с Тошко дори и до 16, колкото са депутатите им на ИТН. Та да се диагностицират, че не е никаква шизофрения, а е просто страшна тъпотия точно с тая „обществена тежест“ ти да си кантара на бъдеща редовна власт чрез третия мандат. Еле пък когато си бил и номер 1 в един от многото скоротечни парламенти и си изхвърлил своя първи мандат сам на боклука.

Апропо, същото важи и без дрегер и за всички останали многомандатници – за целокупното шизофренно тъпанарство на парламентарното войнство, дето все е заето да си мери глупостта чрез обществената (не)тежест.