Седмицата: Радев на пилона като Радка (Пиратка) на микрофона

Зави се в село хоро голямо, излезе Радка - малка пиратка, и се провикна на микрофона: Оп-са, Оп-са! (Повтаря се два пъти). Така започва прочутата песньовка от зората на попфолка – тогава чалга от стомана – зора, някак си съвпадпаднала и с изгрева на демокрацията. И това е целият сюжет на творбата, допълнен само от още по-прочутия си припев: Само да те гепна дънките щи цепна (Повтаря се три пъти). И всичко приключва с Оп-са, Оп-са!

Точно това е: Оп-са, г-н президент! Същият сюжет се разигра през изминалата седмица на пилон – опссс – по забиването на пилон с чутовен размер на седловината Рожен, украсен с държавния флаг под прекия (в)зор на държавния глава Румен Радев. От какъв зор дори и историята няма да каже.

Музикалният гигант „Радка Пиратка“ се е засилила накъде през 1992-а от една „Шатра“ – име на кръчма, разбира се. Гигантическият пилон на Радев – едва ли от кръчма. Има си цяло Президентство президентът, но пък изявата му на Роженския микрофон някак си навява на мисълта, че е резултат от спихването на шатрата му на жълтите павета, дето я заби с един юмрук и овладя служебно и сградата отсреща – Министерския съвет.

И понеже това спихване на служебната власт попречи на президента най-малкото да направи пробив и в местната власт чрез изборите на есен, Радев се зачуди чуди чий микрофон да захапе. Това за пробива е понеже изтече, че имало стратегия най-отявлените служебни министри на президента да ги правят кметове. Ама му се извъртя работата, след като ротационна, но редовна все пак власт му се настани на Радев в МС-то. И най-малкото именно до изборите за местни органи на властта не смята да си ходи и да се разтуря парламентът. Взеха да му падат политпартийните градежи на иначе държавния глава. И пак съвпадение с музикалното наследство – тъкмо „Радка Пиратка“ беше предшествана навремето само от другия железен хит „Камъните падат“.

Какво „изпя“ президентът Румен Радев като излезе на микрофона на Рожен? Еми съвкупно речено: „В Русия съм! В Русия съм...!“. Оная реплика от по-късния период на чалгата – вече във вид на тв шоу, дето по сценарий на днешни вече депутати, я припява уж сатиричният образ Бай Шиле – овчар, който си мисли, че е следен от тайните служби. То президентът ни по никой начин не е овчар, особено по конституция, но някак си бая хора имат усещането, че го влече да ни вкара в руската кошара.

Дааа, пиратка след пиратка все мята Радев та да ни мирише заплашително на барут откъм Украйна, а не откъм путинска Русия. А самият ни президент да ухае целият не на пот от забиването на пилона, а на парфюм „Патриот“.

В случая съвсем точно го разшифрова тоя героичен Радевски патриотизъм политологът Огнян Минчев миналата - пилонската седмица: „Пилони с национални знамена има в много страни - както при демократични, така и в авторитарни режими. Наясно съм с мотивите, които ПР-ите на един самопровалил се президент могат да измислят за издигането на още един такъв пилон. Когато си попаднал не на мястото си - под чужда протекция и в услуга на чужди сили, когато си използвал първия си мандат да се оглеждаш къде си попаднал всъщност, когато години наред глупаво си повтарял идиотски мантри в полза на чужда страна, чиито емисари са ти помогнали да се чучнеш отгоре на българската държава, когато си имал шанса да управляваш продължително и еднолично тази държава поради глупостта и озлоблението на другите политици около тебе, но не си свършил нищо полезно, освен да се скараш с всички... Тогава нищо друго не ти остава, освен да се направиш на ... патриот“.

А по отношение колко е героично това поредно „провикване на микрофона“, това опиянение на президента Румен Радев, си има виц, руски виц:

Руснак позира на художник.

- Искам да ме нарисувате в героична поза!

- И каква да е тя?

- Пред мен - бутилка водка, а аз не съм я отворил!