Случаят "Израел"
Яков Джераси е роден през 1946 г. в София в семейство на български евреин и християнка. Три години по-късно фамилията емигрира в новосъздадената Държава Израел. Яков Джераси учи във Франция и САЩ. През 1971 г. се присъединява към израелската армия като неин говорител.
В началото на 90-те години се завръща в София, където основава фондация „България”, която и до днес се занимава с благотворителна, образователна и социална дейност. Последните 30 години от живота си Яков Джераси посвети и на каузата да популяризира в света историческия факт, че по време на Втората световна война малка България се опълчи на Хитлер и спаси своите евреи от Холокоста, като не изпрати нито един български евреин в лагерите на смъртта.
Яков Джераси е и анализатор на политическите процеси в Израел и Близкия изток, тъй като отлично познава историята на еврейската държава и на региона. Коментарът му "Случаят "Израел" е предоставен специално на Lupa.bg.
Едно време най-голямата обида в България беше да бъдеш посочен като „антисемит“. Настроенията, обаче се промениха и вече не е популярно да си израелец. Двете групи хора, които винаги не са харесвани са евреите (Помнете Втората Световна война) и ромите (не чух нито една казана положителна дума относно ромите). Две изолирани групи, представляващи затворени общества, връщащи се назад в историята. Въпреки това, след Холокоста, моят народ, евреите, успяха да реализират една мечта и се завърнаха обратно в страната на своя произход.
Израел беше във война от първия ден на своето съществуване. Израел никога не е имал един спокоен ден. Израелците, мъже и жени, биват призвани веднага щом завършат гимназия, преминавайки през години на обучение, за да защитават себе си, домовете си и семействата си.
Напоследък, жените поеха активна бойна роля, това беше много ярко по време на атаката на 7 октомври. Жените бързо се организираха и поеха битки, които дотогава бяха територия на мъжете. Войната започна на 7 октомври напълно изненадващо. Арабите, наречени „Хамас“, избиха хиляди израелци. Бруталното клане на израелци предизвика много симпатии както към евреите, така и към Израел.
Световните лидери, включително българският лидер, пътуваха до Израел, за да изразят подкрепа. Сега всичко е забравено, никой не си спомня, че войната не е започнала от Израел, а по-скоро от жестока атака на ядосан животински тип, рапъри, убийци на бебета в присъствието на майките, които са родили тези деца, не един случай, а много… убийци на стари жени и всички, които били на пътя им. Да не забравяме и заложниците, които намаляват всеки ден.
В резултат на това, Израел трябваше да реагира на новата си реалност и за разлика от "Хамас", който използва собствения си народ като жив щит, включително деца и възрастни жени, Израел, от друга страна настани своето почтено население, живеещо близо до военни зони в хотели, далеч от падналите ракети.
Има много голяма разлика между арабските майки и израелските майки, особено що се отнася до стойността на живота. Докато и двете майки предполагаемо обичат децата си, арабските майки празнуват смъртта на падналите младежи като герой с готовност да пожертват други. Да, има вярване, поддържано от мюсюлманските духовници, че техните деца, убити по време на война се спускат към убежището, да не говорим за чакащите ги девици.
Това което дразни и обиди е вината за геноцид.
Бях офицер в израелската армия, участвах във войната Йом Кипур от 1973 г., всяка война започваше от тези, които крещят най-много, арабите. Израелските въоръжени сили не изнасилват, нито обезглавяват деца пред майките им и по-късно убиват и майките на тези деца, нито поставят новородени бебета в микровълнова печка. Израел жертва собствените си войници, за да спаси живота на онези, които са невинни наблюдатели.
Коя армия на земята изпраща СМС до жилищна сграда, предупреждавайки ги за предстоящ въздушен удар, застрашаващ собствените им войници. Очаквате ли руската армия да уведоми украинците за предстоящи въздушни удари? Да, израелците го правят. Знам го, бях там. Израелците предприемат всички необходими стъпки, за да спасят животи.
Не подкрепям решението на Световния съд за военни престъпления.
Познавам много от висшите генерали на Израел, като Габи Ашкенази, легендарният началник-щаб на Израел, чието семейство е от Пловдив. Това са хора, на които трябва да се възхищаваме, особено заради българските им корени.
Войната не е пикник, особено когато защитаваш дома и семейството си, които след 2000 години скитане от нация на нация, най-накрая се завърнаха до същото място на предците си.
Не ценя онези, които обърнаха гръб на Израел и евреите, особено сред нас, тук в България.
* На снимката горе: Яков Джераси в Йерусалим
