Уволнете цялата полиция. Веднага!

Само на няколкостотин километра от нас една държава успя да си изчисти органите на реда за отрицателно време

Коментар
20:52 - 08 Април 2024
25057
Уволнете цялата полиция. Веднага!

Не знам за вас, но на мен ако нещо ми е писнало повече от хиалуроновите курволяци от „Ергенът“, то е всеки ден от сутрин до вечер да бистрим драмите на получленоразделни милиционерчета. Били те с часовници за 30 хиляди евро, с министерска индулгенция, или с консенсусно доверие от политическите сили. Искам да се разкарат всичките, моментално. Ако бях на мястото на Алек, а МВР беше риалити, щях да съм ги натирил всичките и да карам на щастлив онанизъм до края на дните си. Няма роза за Калин, няма и за Живко. А за Бойко Рашков може едно стръкче мента. С мастика.

Може да ви изглежда драстично, но всъщност няма да е прецедент. Само на няколкостотин километра от нас една държава успя да си изчисти органите на реда за отрицателно време. Става въпрос за Грузия. За средния нашенец познанията за тази страна се изчерпват с това, че е родина на Сталин, на дългите и философски тостове за трапеза и на Шота Арвеладзе, дето преди двайсетина години се скъсваше да вкарва за Аякс. Някои си спомнят и етническото прочистване в Южна Осетия, още една специална операция на кремълските бандити. Едва ли обаче дори Калин Стоянов и Живко Коцев са обърнали внимание какво се случи с грузинската полиция през 2003-а година.

Михаил Саакашвили тъкмо беше избран за президент и първата му работа беше внезапно да уволни всички ченгета. От дъртите съветски алкохолици, до мамините синчета на заплата в мафиотските кланове. Буквално за седмица 30 000 служители бяха освободени, а катаджиите даже бяха разпуснати и структурата им – елиминирана.

Един месец в Грузия нямаше полиция. И какво стана? Катастрофите намаляха, битовата престъпност се занули, организираните гангстери се затаиха в миша дупка без солидния гръб на униформените си храненици. Страната се справяше без униформени полицаи, преди да тръгнат първите патрули от доброволци, минали триседмичен курс на обучение. И, вярвайте ми, те се справяха стократно по-добре от „професионалистите“.

А защо туморът трябваше да бъде изрязан драстично? След разпада на СССР Грузия попадна в ръцете на болшевика Едуард Шеварднадзе, а вътрешното й министерство бе под ръководството на бивши кадри на КГБ. Улиците обикаляха небръснати 100-килограмови дебелаци с мръсни униформи, които изнудват гражданите за дребни подкупи. Да ви звучи познато? Срастването между полиция и организирана престъпност е тотално, нивото на обучение, интелект и материална база – катастрофално.

Грузинците не само скъсаха с кагебейското минало, но и прекъснаха зловещата пъпна връв, свързваща олигархичните и политически интереси със силовото ведомство. Чрез наемане на млади хора, говорещи поне един чужд език, компютърно грамотни и най-важното – идващи извън порочната система на ботоксови шафрантии и мамини синчета, които попълват нашенското ведомство. Как постигнаха това? Щатът беше съкратен с 60 %, за да плащат със същия бюджет тройно повече на новите служители. Идващи от местни и чужди университети кадри, които нямат връзка с мафията и не биха охранявали SS клуб в свободното си време. И не биха въртели тройни с Любена, имотни сделки с Нотариуса и контрабанда с Паскал.

Грузинците го постигнаха за месец. Да видим на нас колко ще ни отнеме. Поне имаме качествени часовници, та да отмерваме времето с ролексова прецизност.