Жесток дисонанс, копейки! Кого обичаме сега, Тръмп или Мадуро?

Ей, много е мъчно да си рубладжийски сопол в първите дни на 2026-а. Докато си зает да се караш с касиерките в „Лидъл“ да ти върнат рестото от киселото мляко в горди левчета, любимецът ти Тръмп нахлу във Венецуела. За половин час измъкна другаря Мадуро от чаршафите и по гащи го натовари на кораба за САЩ. Докато Оранжевия ближеше подметките 36-и номер на пигмея Путин и се ебаваше със Зеленски беше смешно. А сега стана тегаво.

Такъв когнитивен дисонанс дядо ви Ахмед не е сънувал и в най-буйните си юношески нощи в село Дръндар. Да продължим ли да се радваме и да ръкопляскаме на циничния, безпардонен, нарцистичен международен терор на дементния Доналд, или да заклеймим поредната империалистическа свинщина на янките? Събраните мозъчни клетки на титани като Андрей Райчев, Валентин Вацев и Боян Чуков не могат да дадат отговор, ако ще да ги затворите в мазето за седмица с бидонче водка.

За никого не е тайна, че огромният процент родни почитатели на Тръмп са в сегмента 65+ години, горди бивши членове на БКП/БСП от средните и нисши ешелони на болшевишкото измекярство, страдащи от хронични проблеми с отделителната и половата система. За тях ударът беше твърде внезапен и твърде остър, за да реагират – да си променят възгледите е късно, да си признаят грешката – самоубийствено, да се опрат на жизнения си опит – безсмислено.

Горките, те са навсякъде около нас, можете да ги познаете как се редят увесили носове и проскубани, побелели мустаци пред пощата на опашката за пенсия. В социалните мрежи вместо снимки имат или пилона в Рожен, или 10-ачка с Гошо Димитров, или Йорданка Христова, или българско знаме, щото не са много фотогенични. А сега, за сефте от десетилетия, им се налага да мислят самостоятелно. Жал да ти стане.

Те няма как да възприемат, че са грешали и в двата случая, като са приемали хем комунистическия сатрап Мадуро, хем дребния тарикат и педофил Доналд за свои. Защото единият наистина е мръсна диктаторска свиня, която докара най-богатата държава в Латинска Америка до просешка тояга, а другият – арогантен и вулгарен, ненаситен и хищен старец, интересуващ се само от звъна на петродоларите.

На тези свои сънародници, които попаднаха в тежката ситуация да се разкъсват между двама свои любимци, ще дам безплатен съвет. Може да им послужи в сложното геополитическо пренареждане на пластовете, което вече е в ход от Берлин до Тайпе. Скъпи бетонени, комуноидни глави, всичко е много просто. Щом харесвате някого, значи той неминуемо е боклук.

Това е, защото самите вие сте жалки отпадъци от епохата на болезнената соц индоктринация, която не просто ви е лишила от морален компас, ами е завряла разглобените му части в провисналите ви, сбръчкани задници.

Времето може да е във вас, както е казал Апостола, ама вие отдавна не сте във времето. Не сте мръднали на милиметър от провисналите бузи на Леонид Брежнев и днес сте объркани, излишни и не на място като телефон с шайба и парче вестник във външния клозет. Смятайте си номенклатурните пенсийки в евро и си трайте, че пак ще станете за ташак.