Асен Василев: Стефан Стамболов е моят политически вдъхновител

Дуото „Харвард”, както стана известен съюзът между екс служебните министри Кирил Петков и Асен Василев, е сочено от социолозите за основен фактор в предстоящите парламентарни избори на 14 ноември. Защо доскоро е странял от политиката, страхува ли се от компромати, какъв е пътят за България и защо листите за депутати с Демократична България не станаха общи, медията ни разговаря с бившия финансов министър в първия кабинет „Янев” Асен Василиев ексклузивно преди старта на кампанията.

Василев е роден на 9 септември 1977 г. в Хасково, възпитаник е на Харвардския университет, където завършва „Икономика”.  Съосновател и директор е на „Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност“. Преподавател е в Програмата за икономически растеж и развитие, филиал с Алма матер и с Центъра за стратегии и конкурентоспособност на „Харвард Бизнес Скул“. През 2013 г. е министър на икономиката, енергетиката и туризма в служебното правителство на Марин Райков, На 19 септември 2021 г. заедно с Петков представи новия политически проект „Продължаваме промяната“.

- Г-н Василев, редите ли листите вече на „Продължаваме промяната” и намират ли се подходящи кандидати за тях?

- Да, редим ги и даже бих казал, че в последните няколко дни се занимаваме основно с това. Има достатъчно хора. Всъщност има много смислени хора и е важно да се знае, че цялата икономика се движи тъкмо от такива. Въпросът е, че по една или друга причина те не са искали до този момента да се включват в политиката.

- Всъщност, както и вие досега.

- Както и ние. От една страна, това се дължи на особеността, че политиката е една мръсотия, която тече непрестанно за всички публични личности. И за мен не е лесно да знам, че вкарвам това в живота си и в живота на семейството си. Въобще не е приятно. От друга страна обаче, традиционните партийни структури с тяхната т.нар. партийна дисциплина превръщат хората в машини за гласуване в парламента. И всъщност, дори на някого да му се занимава с политика, той се сблъсква с този проблем. А ако на хората се даде възможност да мислят, да работят нормално и наистина да започнат да правят промяна, се оказва, че немалка част са готови и искат да са част от политиката.

- Вие как ще избягате от тези стереотипи и вашите бъдещи депутати да не са пионки в пленарната зала?

- Всъщност е много просто – избираме хора, които имат своята кариера извън политиката и могат да се върнат към нея по всяко време. В този момент те не са зависими от политическия процес и в това да са в парламента, защото си имат добра кариера извън него. Това прави и много по-трудно ние или някой друг да им каже какво да правят в институциите. В момента, в който това се случи – да им се диктуват политики, които те не искат, те имат възможността да кажат: „Благодаря, дотук бях, отивам да си работя”. Другото е, че нашият разговор с тези хора се основава на едно единствено наше искане към тях – да обсъдим нещата преди те да вземат решение. Но решението е тяхно. Няма кой да им нареди, да им вдигне телефона и да им каже: „Тук сега задължително трябва да се гласува по определен начин”.

- Да разбирам ли, че е настанало време бъдещите депутати да са по-скоро заможни хора, отколкото средна класа, която да търси как да се облагодетелства и да задоволява личните си интереси чрез инструментите и възможностите на политиката?

- Вижте, мисля, че въпросът е не толкова да са заможни, колкото да са с добра кариера. Като те дори може да са в нейното начало или да са натрупали някакви ресурси, но не трябва да са професионални партийци. Този филм с кариерата, започнала в партийната организация, продължила с комсомола, след това в регионалното ниво на партията, а накрая в националното, трябва да свърши. Защото всичко това създава група хора, които де факто не могат да си вадят хляба с нищо друго, освен с този тип работа. И това ги прави зависими – и от самите структури и от тази работа, съответно, политика.

Според мен е назрял моментът, страната е готова да влязат добри специалисти по области, по сектори, а това няма нищо общо с партиите.

Истината е, че в крайна сметка здравната реформа няма да се реши от партийни дейци или юристи в парламента.

Тя ще се осъществи от лекари, фармацевти, икономисти, хора, които са живели и са работили в тази сфера, знаят какви са проблемите и имат смелостта да ги назоват, заедно с подходящите решения, дори начините за това да са непопулярни. Необходимо е те да са живели в системата на здравеопазването.

- Подобни заявки даваше и лидерът на Има такъв народ Слави Трифонов още преди редовните парламентарни избори. Няма ли да дойде на обществото много два броя изненади в една година – ИТН и вие сега?

- Ние вече не сме изненада. Най-малкото хората имаха възможност да видят как работим, какво правим, в продължение на 4 месеца. Видяха и екипите ни. Това, което ние предлагаме, е да продължим този тип действия и в следващите 4 години. От тази гледна точка, няма нищо изненадващо. Освен това предстои и обявяването на водачите ни в листите, а те ще бъдат познати в градовете, които представляват. Някои от тях са познати и в национален мащаб. Не твърдим, че са нови лица, а са лица, които сте виждали в друго амплоа и сега са решили да станат част от политиката.

- Но вече ви обвиниха, че крадете фигури от други партии?

- Не, няма лидери на други партии или някакви особено известни лица на други партии. Има един или двама, които познаваме много отдавна, като например момче, участвало в харвардските ни курсове преди десетина години, а сега зам.-кмет на община. Но дотам. Да, има хора, които са членували някога в партия, но категорично не става въпрос за бивши депутати. Професионалните политици изобщо не са хора, които бихме поканили да работят с нас, нито бихме припознали.

- Отивате на избори с регистрациите на ПП ВОЛТ и СЕК. Ще създавате ли партия „Продължаваме промяната” след вота на 14 ноември?

Най-вероятно да.

- Тогава как ще избягате от добре познатите партийни модели и структури на ръководните органи? Или предлагате не само реформа в държавата, а реформа изначално в политиката?

Начинът, по който и в момента градим листите и работим с кадрите, е ясен. Ние събираме групи от съмишленици. Това е по-скоро мрежа, отколкото пирамида. Няма някой нагоре, който да спуска инструкции и те да вървят пирамидално към всички организации, съответно, да има изискване да се изпълняват. Причината изобщо да има коалиции и партии е, че законодателството го изисква. В идеалния случай, ако не беше така, всеки от хората, които издигаме, би стоял идеално на краката си и сам с репутацията си да бъде избран за народен представител. Това им е силата. Така и решенията се взимат след дискусия.

- Казвате, че лидерски въпрос не стои на дневен ред, но когато с Кирил Петков обявихте, че отивате заедно на изборите, вие бяхте единствените познати лица пред телевизионните камери… А фигурите зад вас?

- Донякъде е така. Но тези непознати според вас фигури всъщност свършиха огромната част от работата в рамките на четирите месеца, докато бяхме екип в Министерския съвет. Това бяха зам.-министри, съветници. А и част от тях са доста познати в определени кръгове и по професионални направления. Освен това наблюдавам една поколенческа смяна в политиката, както това се случи през 1997-1998 г. И при нея според мен е важно да дадем шанс на най-доброто. Поне такава ни е идеята с Кирил Петков. Трябва това ново поколение да започне да взима решенията каква да бъде България.

- Това, което изобщо е останало в страната…

- Мисля, че има много качествени кадри у нас. Просто всички тези хора се бяха отдръпнали от обществения живот и всеки си беше изградил един малък балон около себе си от близки, приятели и познати, чрез който да се изолират от мръсотията на политиката. По същия начин, по който кварталът може да е неприветлив и с разбити улици, но у дома всеки е успял да си подреди и да му е приятно, нали? Вярвам, че тези, които вече са устроили дома си, са готови да излязат и да облагородят и квартала, и града си. А по възможност и държавата.

- А народопсихологията? Виждате, че и по статистиката за ваксинациите тази нация, в сравнение със съседните си дори, върви далеч назад.

- Хората вече видяха, че е възможно да настъпи промяна. Видяха го в четирите месеца, докато бяхме в служебното правителство. Случиха се няколко промени в положителна посока и се показа, че може да се случи и без революционен плам дори, а систематично и методично се отстраняват дефектите на системата, спират се течовете. И изведнъж се появяват пари. Както и че дори през такъв разпокъсан парламент може да мине актуализация на бюджета. С работа и разговори с всички заинтересовани страни без да се отстъпва, може да се постигне промяната.

Постигнахме нелоши резултати, да, макар и временни, но те са налице. Както знаете, пенсиите ще се увеличават и занапред, след влизането в сила на преизчислението на пенсиите чрез коефициента за отработено време

от 25 декември и няма да има пенсионер под линията на бедността.

Но реално, ако подходим по същия начин и занапред – в идните 4 години, ще можем да се справим и с останалите проблеми.

Така че да погледнем и да си кажем: „България е една много красива държава и искаме да живеем тук” и немалка част от българите в чужбина да се замислят за връщането си в родината, защото биха живели по-добре тук, отколкото навън. Най-малкото да разполагат с тази възможност.

- Дразни ли ви, че ви сравняват с юпитата на Симеон Сакскобургготски от 2001 г. и че вас, с г-н Петков, ви оприличават на тандема Милен Велчев – Николай Василев?

- Не ни дразни, просто е грешно. Голямата разлика между нас и тях е, че ние отдавна сме се завърнали в България. Аз през 2007 г., Кирил Петков – през 2008 г. Да, прекарал съм 10 години от живота си в чужбина, но не живея у нас от вчера или отпреди 2 месеца. Ние живеем тук. Децата на Кирил учат тук. Тук ходим на лекар, на зъболекар, тук ходим на театър и опера. Аз ходя на Пирин, той обича много да кара кайтсърф на „Корал”. Ние не се запознаваме с живота тук сега. За нас България не е спирка по пътя. Помагали сме с каквото можем в последните 10-15 години. Сега смятаме, че е време да помогнем с малко повече.

- Как ви изглеждаше България от САЩ навремето и как я виждате сега?

- Аз бях там между 1997 и 2007 г. Заминах есента на 1996 г. И тогава в България се случиха няколко неща – Виденовата зима в началото на този период, и беше много страшно. Не само аз и всички мои приятели сериозно мислехме как да пращаме средства за родителите ни, за да могат да оцелеят. После тръгна постепенно процес на нормализация и интеграция – първо паднаха визите за Западна Европа, след това страната стана член на НАТО и ЕС.

Имаше едно чувство за движение напред, за подем и за ясна посока накъде се развива тя. Това беше първият път, когато някои сънародници в чужбина се завърнаха. Точно защото родителите ни успяха да вкарат страната в този коловоз и се усещаше подем. През 2008 г. дойде световната финансова криза, следващите няколко години бяха по-тежки. А когато тя отмина, реално влязохме в едно усещане, че всеки момент нещо ще се случи с Европа, със средствата, с фондовете.

А то така и не се случи и всъщност се озовахме в плато. Може да го наречем и блато. Един застой, при който ние си стояхме на едно място, а всички се движеха напред, в това число и Румъния.

Това беше моментът, в който Букурещ се откъсна и дръпна далеч пред нас, но не защото ние изостанахме, а просто не напреднахме. Тогава започна да се вижда, че постепенно и образователната система е неадекватна, и здравеопазването започна да рухва. Немалко от учителите и лекарите се пенсионираха. Не се случиха големи инвестиции от чужбина, а част от нашите изтекоха навън. Освен това, една голяма част от еврофондовете, предвидени да помагат на страната ни, отидоха другаде – бяха отклонявани или за неефективно изпълнение или в нечии джобове.

Според мен всичко това ни доведе до миналото лято, когато хората казаха: „Писна ни! И ние искаме да се движим напред, искаме да си подредим държавата и да спрем този безкраен теч на ресурси, за да започнат да работят за българските граждани, а не само за малка групичка олигарси”.

Начинът, по който аз виждам промяната, е с първото и основно – да спрем тези кражби и ресурсът да влезе в икономиката. След това трябва задължително да си оправим образованието, защото ако нямаме образовани деца, ученици и студенти, няма как да наваксаме и да тръгнем да се движим напред. Другата изключително належаща промяна е в здравеопазването – трябва да има равен старт на всекиго и дава грижа за майките и бащите ни. В момента мен ме е страх, ако те трябва да влязат в болница. Знаете ли, дори без нищо друго да правим, само след тези 3 стъпки икономиката ще дръпне много.

- Няма ли и други сектори за реформа?

- Има, разбира се. Но в основата на доброто развитие на една икономика са правата на собственост. Ако знаеш, че половината от парите, за които работиш, ще бъдат откраднати, ти спираш да работиш. Или търсиш начини средствата ти да не се намират тук, тъкмо за да не ти ги откраднат. И това отнема огромна част от времето и енергията. Ако знаеш, че няма кой да ти ги вземе, изведнъж се освобождава толкова много време и енергия, които може да вложиш в създаването на по-добър продукт или да си намериш партньори в чужбина… Хората имат нужда от това.

Да, необходима е подкрепа за ключови сектори – и в индустрията, и в земеделието, но тя трябва да се осъществи по правилния начин. Давам ви пример. Една част от причините у нас да няма зеленчукопроизводство или производство на млечна или местна продукция, е, че субсидиите в момента са моделирани така, че буквално да убиват тези отрасли. В Холандия са организирали логистиката така, че в самите борси, на които можеш да предложиш дори 2 кашона собствени домати, се намират и лабораторията за пестициди, и сертификацията за качество, и всичко останало. След това продуктът се слага на едни ленти, а отстрани им стоят всички закупчици, в това число и онлайн търговци, гледащи през камери. Всички те работят с обратен брояч за цени и в конкуренция купуват продукцията от контейнера. А логистиката по извозване и пакетиране вече е изградена. Така зеленчукопроизводителите се занимават с тяхната дейност, а не с транспорти и пазари. У нас цялата система е срутена и тук е ролята на държавата – да оправи субсидиите и да подпомогне изграждането на подходящите мрежи за логистика. Същото е и в другите сектори.

- В застоя и недъзите на системите, за които говорим, г-н Василев, обаче пръст имат и някои от политиците, с които вие смятате да правите следизборни коалиции. Такива има и в ДБ, такива има и в ИБГНИ.

- Но за да може да се сформира нормално, работещо правителство, са необходими 121 депутати. Освен това в българското общество има една единствена разделителна линия и тя е линията на кражбите. Или тези лица, за които вие говорите, както и всички други, са готови те да спрат, да тръгне прокуратурата да работи и виновните да бъдат осъждани и вкарвани в затвора, но не след 6 години, а след 6 месеца, или не са. Това е.

- От всички ще чуете, че са готови.

- Да, но когато дойде гласуването за промяна на модела, няма да е така. Когато се предложат конкретните законодателни и персонални промени в системата така, че от рапортуването на едно престъпление до повдигането на обвинението да минат 3 месеца, а след това до произнасянето на съда на първа инстанция да минат още до 3 месеца. И когато кажем: „Хайде сега да гласуваме за това”, тогава всички, които са много съгласни на приказки: „Да, да, ние сме много готови, ние сме много „за” съдебна реформа”, ще видите как далеч не са толкова готови. Това е истинският тест.

- Говорим за икономика, за доходи, за образование и пак стигаме до голямата тема за съдебната реформа – лайтмотив във всички кампании на ДБ.

- В основата на икономиката е темата за кражбите. Спирането им е основата, за да се случи, каквото и да е било в държавата.

- Съгласни ли сте с ДБ, че следствието като цяло е некачествено и че главният прокурор Иван Гешев трябва да бъде сменен заради това?

- Ще ви отговоря с най-яркия пример. Докато бях служебен министър, подадохме папка с нарушения за милиарди левове в АПИ на прокуратурата. В нея имаше конкретните закононарушения. Това стана през юли. Сега е октомври. Няма повдигнато обвинение.

- Ерго?

- Моят въпрос е „защо?”. Защо няма повдигнато обвинение на тези хора? Миналата година започна следствие по хазарта. Откри се, че има 700 милиона невнесени данъци.

Докато бях служебен министър бе завършен и докладът на АДФИ, която казва, че има умишлени действия на Комисията по хазарта, с които това е допуснато. Т.е., не само е проспано, а има умишлени действия.

Този доклад на АДФИ също е в прокуратурата, да сте чули на членове от въпросната комисия да са повдигнати обвинения?

- Не, даже основният обвиняем за казуса с хазарта твърди от Дубай, че изобщо не е търсен лично от прокуратурата.

- Това трябва да се промени. Имаме нужда от качествено следствие, което да издържи в съда и тези хора да отидат в затвора. Това означава да спрем кражбите наистина. Иначе си играем на котка и мишка. Да речем, като представители на изпълнителната власт спираме некачествени договори, опитваме се да ги направим по-добри, но ако наказанието при умишлени действия в ущърб на хазната в размер на 700 милиона лева, е уволнение, няма как да се справим с краденето.

- След като имате толкова много допирни точки с ДБ, защо не съумяхте да съставите и регистрирате общи листи?

- Когато изпълним условието за спиране на течовете, трябва да определим и по какъв път искаме страната да се развива. Ние с г-н Петков вярваме в един много балансиран подход като това да не се пипат данъците - нито да се увеличават или намаляват, но да си ги събираме, да следим параметрите за дефицитите спрямо позволеното от Европа, а средствата да се инвестират в образование, в здравеопазване, в инфраструктура. Цялостният подход към икономическото и социалното развитие на страната целим да е балансирам.

Както знаем, в ДБ, в ДСБ, има едни доста по-десни възгледи. От друга страна, ако погледнете към г-жа Манолова (председателят на Изправи се, БГ! Мая Манолова – б.а.), там пък ще видите доста по-леви виждания. Затова хората трябва да имат пълния политически избор – по-вляво или по-вдясно искат да се развива общественият живот. Или искат център, какъвто предлагаме аз и Кирил Петков. Механично събиране на листи не би накарало хора с десни възгледи да приемат това, което ние предлагаме. И обратно.

- А ИТН на Слави Трифонов къде стои спрямо вашите планове и визии за управление?

- ИТН ни поканиха в проектоправителството и имахме тези разговори за възгледите – кои  са техните и кои  – нашите. Но трябва да ви кажа, че лансираните от Николай Василев (първия проектопремиер, предложен от Трифонов след връчването на проучвателния мандат – б.а.), бяха съвсем вдясно, дори по-вдясно от възгледите на ДБ. Тогава ние много ясно заявихме, че нашите са по-различни и че искаме България да се развива по друг начин. От там нататък препоръчахме на Василев да подбере свой екип за визията, в която вярва – че не трябва да има дефицити.

Той даже искаше 50-те лева за пенсионерите да бъдат спрени и инвестициите в здравеопазването и образованието да се правят единствено, когато можем да си го позволим, а по възможност всичко да стане частно.

Това е възглед доста по-вдясно и хората имат, разбира се, право да гласуват за него, ако го одобряват. Обществото обаче трябва да разбере, че преди да поеме наляво или надясно, трябва да си е оправило колата. За да тръгне тя въобще по пътя. Има големи разлики между предлаганото от нас, ДБ, ИБГНИ или ИТН. Голям е въпросът накъде ще тръгнем след спирането на кражбите.

- Готови ли сте дадете тон за начертаването на схема за нова национална доктрина след стягането на колата?

- Това, което ние задаваме, са принципи на управление. Не бих ги нарекъл „доктрина”, твърде тежка е тази дума. Според мен ни трябва съгласие и затова започваме разговорите с посочените формации още преди изборите. Трябва ни съгласие, че има неотложни за решаване проблеми като спирането на кражбите. Има тежки проблеми и в енергетиката, и в здравеопазването, и  в образованието, в инфраструктурата и икономиката. Северна България в момента представлява един остров, например. Тя е откъсната и от Южна България, и от Румъния.

- А парите за „Хемус” са откраднати.

- Вижте, осем милиарда лева у нас се крадат годишно. Догодина само биха били откраднати 2 магистрали „Хемус” от край до край, ако този теч не бъде спрян и прокуратурата не проработи. Но ако не бъдат откраднати тези 8 милиарда лева само за една година, идва времето за националния разговор какво да правим с тях. И тук дори не се включват европейските средства, средствата по Плана за възстановяване. Едва тогава ще се видят и разликите в левите и десните политики.

- Вие за кого сте давали подкрепата си в последните години, а преди това – отвъд Океана?

- Всеки път, като отида да гласувам, ме интересува и ме е интересувало да си избера човек, за когото вярвам, че няма да краде, независимо в чия листа стои. Няма да кажа директно, но мога да обоснова за всеки от политиците, за които съм дал вота си, защо е спечелил моето доверие, година по година, човек по човек.

- Значи сте гласували разнородно по партийни цветове?

- Да.

- А има ли фигура от близкото или по-далечното политическо минало, от която да черпите вдъхновение или която да е авторитетна за Вас?

- Бих отишъл доста назад във времето за такава фигура. И колкото и да е противоречива тя, бих казал името на Стефан Стамболов. Защото е отворил 2000 училища за 7 години управление, построил е почти всички железни пътища на България, изпратил е около 5000 българи в чужбина със стипендии, но за да се върнат обратно в родината, и е успял да привлече много чужденци у нас – чехи, австрийци, за да преподават тук. И бирените ни фабрики, и духовата ни музика е тръгнала по този начин, както и немалко от художниците ни. А най-важното е, че е постигнал Съединението въпреки всички Велики сили.

- Геополитически предполагам гледате към Запада, въпреки че част от бъдещите ви партньори са изявени русофили?

- Ние сме прагматици. България е член на ЕС и НАТО, но трябва да стане пълноправен член. Реално да отстояваме позициите в наша полза. Навсякъде като ме питат за реакторите на АЕЦ „Козлодуй” и дали можем да ползваме тези от „Белене”, аз казвам, че ще ползваме най-евтините реактори. Въпросът е ако трябва да се построи 7-и блок на „Козлодуй”, как това да стане най-евтино.

- В същото време ви обвиняват, че като задавате тона за строителство на нови мощности на „Козлодуй”, влизате в „схемата” на САЩ, след като двама поред американски посланици изразиха подкрепа за такъв проект пред дострояването на „Белене”.

- „Белене” беше спряна, когато аз влязох като министър за пръв път в служебно правителство – през 2013 г. С това решение тогава парламентът предопредели съдбата на този АЕЦ, защото независимо от това дали ние си купим или не си купим реакторите, площадката няма как да бъде сертифицирана по новите критерии след ядрения инцидент във Фукушима. Точка. Ако искаме да имаме ядрена енергетика, най-прагматичният начин е да си удължим срока на реакторите в „Козлодуй” и след това на същата площадка, вече сертифицирана, да продължим да изграждаме нови мощности.

- Само че Москва сигурно ще ни се разсърди?

- Вижте, това пък, което се говори от „Козяк” за малки модулни реактори и такива щуротии, това няма как да се случи. Малки модулни реактори в момента има само на подводници. Няма малки модулни реактори никъде по света, които да произвеждат електроенергия.

И въобще не ме интересува кой ще се сърди, защото американците се сърдят за едно, руснаците – за друго, турците и гърците – за трето и четвърто. А най-важното за нас е да защитаваме националния си интерес. Ако Стамболов мислеше кой ще се сърди за Съединението, още щяхме да сме Княжество България и Източна Румелия.

- Интересен прецедент се очертава с предизборната кампания за държавен глава. Вие, от - Продължаваме промяната, заедно с ИБГНИ, ИТН и БСП стоите зад фигурата на Румен Радев за втори мандат.

- Изборът ни с Кирил да подкрепим Румен Радев е много естествен. Той ни даде шанс да работим, не ни оказа натиск, развърза ни ръцете за свобода, която никой финансов и икономически министър не са имали през последните десетилетия и си спази обещанията, дадени едни на други в началото. Ние спряхме течовете, както се разбрахме, а той не ни пречи и не ни се обаждаше. Първо ни подкрепи за посоката и спази неговата част от уговорката.

- Знаеше ли президентът за вас? Беше ли наясно, че с Кирил Петков отивате на избори след края на първия служебен кабинет?

- Самите ние не бяхме наясно до около 1 седмица преди края на служебното правителство. Решението да направим политическа коалиция „Продължаваме промяната” дойде в седмицата, в която стана ясно, че онзи парламент (46-ият – б.а.) няма възможност да излъчи редовен кабинет. За да можем да продължим направеното от нас за 4 месеца, решихме и че трябва да има по-широко представителство на хора, които не са били в политиката досега, но са изградили сериозни кариери и могат да привнесат така необходимата доза здрав разум и диалогичност.

- Към Вас обаче се натрупаха немалко критики – че Кирил Петков е станал служебен министър с измама заради канадския си паспорт, че Вие сте присвоили интелектуална собственост, че назначеният от вас директор на НАП Румен Спецов се е отървал от фирма със сериозни дългове към хазната…

- Абсолютно наясно сме, че ще продължат да хвърлят кофи с мръсотия, защото за съжаление, кампанията е негативна. А можеше да бъде позитивна – както ние не ходим да плюем по никого, така можеше и опонентите да се научат да водят разговора за бъдещето на страната. Честно да ви кажа, вярвам, че българските граждани, колкото и мръсотия да се хвърля, вече са изградили имунитет срещу нея и са достатъчно мъдри, за да направят правилния избор.

- Не сте вие спасителите тогава?

- Не. Ние не сме спасителите.

Но аз и не мисля, че спасители има.

Това, което ние можем да направим, е да помогнем на абсолютно всеки в България със силите, енергията и желанието страната да стане по-хубаво място, да работи спокойно за тази кауза. Това можем ние.

- Ваксинирани ли сте?

- Абсолютно всички, включително и аз, в кампанията на „Продължаваме промяната” са ваксинирани. Моите родители също. Ваксините наистина спасяват живот. Призовавам читателите ви да се имунизират.

Снимка: Агнес Методиева