Григор Сарийски пред Lupa.bg: Кризата ще продължи повече от 10 години

Доц. Григор Сарийски работи към Института за икономически изследвания при БАН. Потърсихме го за коментар по повод вчерашните думи на главния изпълнителен директор на Световната банка Кристалина Георгиева, че стандартът на живот по целия свят ще се понижи заради пандемията от коронавирус. 

-Г-н Сарийски, Кристалина Георгиева вчера предупреди, че заради паднемията стандартът на живот по целия свят ще се понижи. У нас в България той и без това е нисък – какво би означавало да се понижи още повече?

-Това означава увеличаване на безработицата. Засега все още виждаме последиците от първата вълна на пандемията, а идва втора, която е с доста по-тежки параметри. Броят на новозаразените в европейски мащаб надхвърля в пъти мартенския пик. Така че това, което предстои – е изключително строго затягане на мерките. Западна Европа започна да го прави – много страни въвеждат вечерен час, ограничава се достъпът до заведения... Това, че България все още се влачи на опашката с ограничителните мерки не означава нищо, защото властите ще бъдат принудени да ги въведат и тук. 

България е една от малкото страни, в които коефициентът на смъртност се увеличава спрямо достигнатия при първата вълна. Това означава, че при нас условията на лекуване не се променят към добро. Като вземете и нарастващата честота на заразяване – скоро хората ще започнат да се притесняват и правителството ще бъде принудено да въведе нови извънредни мерки.

Просто ще е с известно закъснение и това ще предизвика допълнителен шок.

-В същото време Кристалина Георгиева се опита да успокои, че България се справяла икономически много по-добре от много други страни. На база на какво го казва, по какво критерии?

-Критериите са свързани с постепенното ни доближаване към европейските стандарти. Поне на книга излиза така, ако гледаме изменението на Брутния вътрешен продукт на човек от населението по паритет на покупателната способност. България през последната година се е доближила с малко над един процентен пункт към средноевропейското равнище, което е съвсем нормално – колкото сте по-изостанал, толкова по-широко поле за наваксване имате пред себе си. Нормално е страна като България да напредва малко по-бързо, отколкото една страна със 70% или 80% от средноевропейския стандарт.

Проблемът е, че не напредваме с такива темпове, с които напредва например Румъния – защото за времето от присъединяването към ЕС досега те успяха да достигнат почти 2/3 от този стандарт. България е малко над половината на този показател, така че толкова за големите успехи на България. Напредваме толкова бавно, че почти не се забелязва.

Другото, което предполагам има предвид г-жа Георгиева, е изключително слабата структура на българската икономика. В една страна с развита индустриална структура пандемията се отразява много по-тежко, отколкото в такава с недоразвита структура. Просто тук няма кой знае какво да пострада! Спадът в индустриалното производство на Германия и във Франция например започна далеч преди началото на пандемията, докато в България сериозното понижаване на индексите е едва от пролетта. Нашата индустрия е слабо развита и поради тази причина е по-малко уязвима към ефектите на корона-кризата.

От друга страна обаче България е една от страните с най-широка степен на отвореност на икономиката, що се отнася до външната търговия. Съотношението между износа и БВП през 2019 г. достигна 64% при средно 46% за страните от ЕС. Освен това България е единствената страна, която от присъединяването си към Съюза досега постоянно увеличава дела на износа към европейските си партньори. Това означава, че ние сме изключително силно свързани с негативните ефекти, които настъпват в Европа и неизбежно ще ги усетим по силата на намаляващото външно търсене. Българският вътрешен пазар за нашите продукти е изключително ограничен.

На трето, но не на последно място – България има висок дял на услугите – хотелиерство, ресторантьорство, магазинчета, капанчета... А точно този сектор е най-силно уязвим от ефектите на пандемията. Защото, докато седите вкъщи и искате да си купите нещо обикновено ползвате само големите вериги, от които си поръчвате онлайн. Не отивате до кварталния магазин. За малкия бизнес наближават тежки месеци и в тази връзка мисля, че оптимизмът на г-жа Кристалина Георгиева не е основателен.

В октомврийската прогноза на БНБ беше направена една оптимистична ревизия - от минус 8% средно очакване за спад на БВП за 2020 г. (в предходната прогноза) сега това очакване беше ревизирано до минус 5%. Проблемът е, че тази прогноза е правена при допускането, че няма да има втора вълна на пандемията и че нашите външнотърговски партньори не въвеждат ограничителни мерки! Последните събития опровергават тези хипотези и в този смисъл можем да причислим оптимизма и въпросните минус 5% към добрите пожелания. Не към реалистичните очаквания.

-А можете ли да преведете на обикновен език твърдението, че не е имало такава криза от Голямата депресия насам? Какво означава това? 

-Има огромна разлика между Голямата депресия и това, което се случва в момента. В своя роман  „Гроздовете на гнева” Джон Стайнбек представя една потресаваща картина за света по онова време. Голямата депресия е предизвикана от свръхпредлагане и в отговор производителите започват да унищожават продукцията си. „Горете кафето в параходните пещи. Горете царевицата вместо дърва. Хвърляйте картофите в реките и поставяйте охрана край брега, иначе гладните ще извадят от водата всичко. Колете свинете, заравяйте ги в земята и нека тя да замирише на гнило месо…“. Всичко в името на повишаването на цените.

Сега ставаме свидетели по-скоро на обратното. Много производства спират заради блокирането на глобалните вериги на добавена стойност.

Няма никакво значение дали ще блокират при доставчиците на компоненти, или при производството на завършения продукт – цялата верига спира да работи. Само като пример можем да вземем автомобилната индустрия. Свиването на продажбите на автомобили в Западна Европа доведе до блокирането големите производители и съответно всички предприятия, които произвеждаха отделни компоненти, спряха работа.

На второ място - Голямата депресия е предшествана от рязко увеличение на лихвените проценти и съответно от срутване на финансовите пазари. Между началото на 1928 и средата на 1929 г. Федералният резерв увеличава сконтовия процент от 3.5 на 6%. Това води до рязък отлив на ликвидност и през последната седмица на октомври индексът Dow Jones губи около 1/3 от стойността си. Сега да виждате нещо подобно? Увеличенията на лихвите през 2016 г. в САЩ бяха меко казано плахи (от 0.75 до 3%), а ЕЦБ изобщо изобщо забрави за заканите си да нормализира процентите. Ликвидността е повече от изобилна и глобалният тренд на фондовите пазари е далеч от колапс.

Накратко разликата между Голямата депресия и сегашната криза е, че вместо към трус и възстановяване сега постепенно вървим към японизация на икономиката. Към политика на перманентни количествени улеснения, които не могат да бъдат преустановени, тъй като това ще означава незабавен крах.

Освен като характеристики, сегашната криза е различна и по отношение на мерките за противодействие. Вместо към коренна промяна на данъчната политика сега се прилага един подход, насочен към все по-интензивно увеличение на паричното предлагане, или с други думи – към печатане на банкноти, което никога не дава добър резултат, особено пък за реалната икономика. Достатъчно е да погледнете резултатите на Япония, която упорито прилага този род мерки от времето на „изгубеното десетилетие“ насам. Постигнатите резултати могат да се обобщят с две думи - „lower for longer”.

-Можете ли да прогнозирате докога ще продължи настоящата криза – 2021г., 2022 г...?

-Така нареченото изгубено десетилетие за Япония се превърна в нещо, което продължи много повече от 10 години. Очакванията ми за Европа и за САЩ са абсолютно същите, тъй като от 2008 г. вървят по същия път. Безконечното печатане на пари доведе единствено до нарастване на активите на японската централна банка до 126% от БВП, но не и до съживяване на реалната икономика. В Европа и САЩ това съотношение засега е доста по-ниско (съответно 53% и 34%) и в този смисъл има широко поле за окопаване на дъното. Процесът ще продължи с години.