Lupa.bg в Гърция: Гирос от сутрин до вечер (КАК СЕ ПРАВИ ВКЪЩИ)

Сочно, ароматно и без подправки месо на хапки. Печено на едри парчета, нанизани на вертикален, въртящ се шиш. Положено в комат дебел, пресен хляб или в по-тънка питка. И гарнирано най-често със салата дзадзики, картофки, червен лук, домати. А, да не пропуснем, хлябът се намазва със зехтин. А като подправки – евентуално, сух риган и чесън на прах. Това е гръцкият гирос. Доволно и вкусно се нахранваш, дори преяждаш от един брой за 2-3 евро у съседите.

Ако някой ви каже, че гиросът е дюнер, хич не му вярвайте. Няма нищо общо най-вече като вкус. Всичко идва от месото. Освен че гърците залагат преимуществено на любимото и на нас свинско, печенето е до сочност, а не до по-препечено, каквато е турската формула, например.

Гиросът е навсякъде в Гърция и по всяко време. Има го от сутрин до вечер и като улична храна от малки заведения, специализирани в приготвянето му, и в менюто на ресторантите. Където и да е, гирос може да се поръча и напълнен в хляб, завит с хартия, и в чиния или хубава картонена кутия. Това в чинията и кутията е порция гирос. Хлябът е отделно и струва около два пъти по скъпо - около 6 евро, но пък количеството идва в повече и на най-гладните и по-ящните. Двама-трима съвсем спокойно могат да си го разделят, та да не им остава.

А най-хубавото на гироса е, че върви с всичко – и с вино, и с узо, и с ципуро - гръцката ракия.

Няма никакъв проблем да се приготви гирос и в домашни условия – без въртящия се шиш. Откъм „техника” е нужен само тиган.

Най-подходящото месо е свинският врат или гърди, но не много мазни – по-крехката им, съвсем леко шарена част.

Нарязва се напречно на тънки ивици и се овкусява със зехтин и подправки – може и само сол, ако месото е прясно, ароматно само по себе си.

Червен лук се нарязва на пръстени или на ивици.

Загрява се тиганът и се запържва месото на силен огън до светло кафяво. В никакъв случай да не се слага много месо, а да се запържва на порции, за да не се удави в собствения си сос, и вместо хрупкаво - да имаме варено месо.

Маха се от котлона, добавя се лукът и се разбърква.

Гиросът върви с дзадзики – гръцкия таратор, ама гъст на салата. Като нашенската, т.н. снежанка, но без да се цеди киселото мляко – използва се гъсто, най-често овче мляко. Другото почти си го знаем. Обелват се краставици, но на ивици, да остане от кората за „зелено”. Нарязват се на дребно. Смесват се с гъстото кисело мляко и се подправя със счукан чесън и лимонов сок. Може да се ръсне малко риган или пък наситнена мента, джоджен, но не е задължително. Абсолютно задължителен обаче е зехтинът с обилно поливане, той е този, който дава аромата.

Задължителен е и пресният, хубав хляб, в който да се положат съставките на гироса или да се поднесе отделно. Всичко се завършва с картофки, домати, може още краставица, зелена салата, зеле.

Гиросът е толкова популярен не само в Гърция, че се е развил и в различни вариации. Предлагаме няколко гирос кулинарни творби, които се приготвят също толкова лесно и без съмнение са също толкова вкусни.