Ох, дрончета, ох, кеф. Виете ли на умряло, копейки?
В неделя стана ясно, че войната с Украйна не може да бъде спечелена нито за 3 дни, нито за 3 години, нито когато и да било
Вие как бихте се почувствали, ако научите, че четирима-петима силно надарени роми от пандизчийския отряд 113 са се изреждали няколко часа на нежното футболистче-килър Георги Семерджиев? Ами ако разберете, че шофьорът на тира, помел Сияна, е пипнал скоротечен рак на мозъка или на белия дроб? Колкото и да сте възпитани и емпатични, отвътре ще се пръскате от кеф и чувство за вселенска справедливост. Е, точно това усетиха нормалните хора в неделната сутрин.
Няколко украински дрончета с големина и цена на лаптоп втора ръка изпепелиха, изпържиха, изпратиха в технологичния рай гордостта на съветската авиация. Три дузина бомбардировачи, включително А-50, Ту-95 и Ту-22 М3 – по 400 милиона долара парчето, бяха погълнати от пламъците на справедливостта като бутилка водка и чиния краставички от джуджето Дмитрий Медведев.
Попиканите копейки се оглеждат във всички посоки и оакват гащите при вида на реещо се във въздуха детско балонче, остатък от първоюнските празненства. Нямат търпение да се приберат вкъщи, да си сипят по една ерзац пърцуца и да избълват във фейсбук как жестокото отмъщение идва. Как онзи, който е подразнил Великата мечка, ще си плати. Как на диктатора Зельо времето му изтича. И да цитират славяновския цървул с експертното му генералско мнение, че война срещу Самая могучая не може да бъде спечелена.
Да, мухльо, не може да бъде спечелена от армия, ръководена от плешиви мекотели и ебачи на секретарки, с каквито си се заобиколил по свой образ и подобие. Когато срещу безкрайните легиони пушечно месо на Кремълската орда обаче застане мотивиран и организиран противник, тя мигом спихва като двойка тестиси на Червения площад в средата на януари.
Обикновено най-жестоките убийци и най-зловещите престъпници срещу човечеството се оказват най-лишени от такива атрибути, когато ножът опре до кокала. Мръсната абхазка свиня Лаврентий Берия, със садистично удоволствие лично наредила смъртта на повече от милион и половина свои съграждани, съпартийци и бойни другари, се търкаляла на колене и припаднала от шубе, когато дошъл моментът да й теглят куршума в тила и да я заровят в немаркирания Общински гроб номер 3 в Донското гробище. Абсолютно същата сълзлива сценка разиграва в навечерието на екзекуцията си и предшественикът на Берия начело на тайните служби – Николай Ежов.
Точно така в някой близък ден военнопрестъпниците от Кремъл ще се оливат в сълзи и ушна кал, когато въжето на палача в Хага се затегне около мършавите им, дедешки вратлета. Защото в неделя стана ясно, че войната с Украйна не може да бъде спечелена нито за 3 дни, нито за 3 години, нито когато и да било. Когато деградирали и умопомрачени полухора се изправят срещу достойни бащи, съпрузи и синове, които бранят родината си, те нямат никакъв шанс. Колкото и клети, неграмотни, дръпнати момченца от Закавказието да хвърлят в сечта. От онзи ден е ясно, че няма да се разминат само с тези жертви. Никой не е в безопасност. Нито на летището в Оленогорск, нито в Москва.
