Райко Алексиев е автор на първия български рисуван филм

Отличителни белези – коса, оставила буйността си в миналото, поглед – устремен с надежда в бъдещето, години – тридесет и три и плюс, родословие – македонец (стреля с парабел), майка – панагюрка (стреля с черешово топче), израснал във Враца (мюзерведжийски влияния), какъв му е темперамента – сами съдете. Така Райко Алексиев (1893-1944) описва себе си в издавания от него вестник „Щурец“, в брой 52 от 16 декември 1933 година. 

„Райко Алексиев превръща хумора и сатирата в своя пожизнена творческа платформа, в идеология… Пред томчетата в лавицата Райко Алексиев предпочита ежедневното кръвообращение на пресата. „Смях“, „Людокос“, „Балканска трибуна“, „Камбана“, „Македония“, „Аз знам всичко“, „Литературен глас“, „Развигор“, „Дневник“, „Зора“, „Миро“, „Слово“, Рибарски преглед“, това са вестници, където неговото участие е оставяло трайни дири…“, казва за него Радой Ралин, припомня БТА.

Днес се навършват 130 години от рождението на Райко Алексиев, български художник, карикатурист, писател хуморист и журналист. Той е автор на първия български рисуван филм, на първите в фотоколажи в българския периодичен печат, на първия вестник с нечуван за времето си тираж от 50 000 екземпляра, благодарение на него е открита първата галерия на Съюза на българските художници.

Той е роден на 7 март 1893 г. в Пазарджик. Талантът му се проявява още в прогимназията, когато нарисувал сполучлива карикатура на директора на училището. Първата си карикатура публикува, когато е 15-годишен във вестник „Въртокъщник“. На 16-годишна възраст става редовен сътрудник на „Българан“ и вестник „Смях и сълзи“. Завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и учи рисуване като извънреден студент в художествената академия, в София.

Първата си самостоятелна изложба с рисунки и карикатури прави през 1914 г. Участва в Първата световна война като военен художник, където на фронта в Македония през 1915-1916 г.  рисува цикъл от рисунки, които представя в София в самостоятелна изложба „Картини и скици из Македония“.

Райко Алексиев е автор на първия български рисуван филм, прожектиран през декември 1915 г. в кино „Модерен театър“.

Съобщението за него във вестника от софийското общинско управление и немско-българското бюро гласи: „За първи път български карикатурен филм, изработен от Райко Алексиев“.  Той е бил придружен от коментар на хумориста Стоян Миленков, който пояснявал филма и декламирал злободневни куплети.

Името на Райко Алексиев се свързва с многобройните псевдоними, произлизащи от хумористичните му герои – Генчо Завалията, Гуньо Гъсков, отец Тарапонтий, Тома Черни и други, но най-често се подписва с Фра Дяволо. 

Автор е на стихотворения, сатирична публицистика, смешни случки, „мъдрости“, „закони“, „прилики и разлики“ и на над 5000 карикатури с остра политическа и обществена ангажираност. Прави проекти за пощенски марки, рисува проекти за корици на списания и книги, на пощенски картички, изготвя емблемата на Военновъздушните сили. Участва със свои картини и пейзажи в общи изложби. Негови хумористични произведения се четат по радио „София“. 

Райко Алексиев е редактор на хумористичните списания "Барабан" (1908-1921), "Смях" (1911-1915), "Людокос" (1913-1914), "Българан" (1916-1924), "Маска" (1924-1927), във в. "Зора" (1919-1944) и др.  

След Първата световна война, заедно с Йордан Мечкаров – тогава председател на Съюза на писателите, купуват къщата на д-р Серафимов и създават Дом на изкуствата - привлекателен център за културните дейци и средище на интелектуалния елит на София по това време. Дълги години Райко Алексиев е  председател на Дома на изкуствата. 

През 1925 г. участва, заедно с педагога Марин Влайков и Димитър Подвързачов, в съставянето на читанки за второ, трето и четвърто отделение. Те са богато илюстрирани от художника. Той е привлечен в комисията на Министерството на народното просвещение за изработването на програми за обучението по рисуване, ръчна работа и ръкоделие. 

Афинитетът към шаржа и сатирата Райко Алексиев реализира в издавания от него вестник „Щурец“. Първият брой на вестника излиза на 24 декември 1932 г. Тиражът на първия брой е 1900 екземпляра. Той има такъв успех, че е допечатан още два пъти. 

Във вестника Алексиев публикува карикатури, шаржове, фейлетони, игриви известия, коментари, поименни закачки, апострофи и каламбури. За вестника са сътрудничили Димитър Подвързачов, Тома Измирлиев, Добри Немиров, Ст. Л. Костов, Трифон Кунев, Змей Горянин (Светозар Димитров), Димитър Талев, Елин Пелин. Сред художниците сътрудници на вестника са били Стоян Венев, Александър Добринов, Илия Бешков, Никола Тузсузов и др.  

За първи път в българския периодичен печат се появяват фотоколажи, които са собственоръчно изработени от Райко Алексиев.  Вестникът достига небивал за времето си тираж – от 1900 екземпляра за 1932 г. до 50 000 в края на съществуването си. Последният брой на вестника излиза на 8 септември 1944 г. 

Съпругата на Райко Алексиев – актрисата Весела Алексиева, която превежда от френски и руски език за в. „Щурец“, разказва интересната „технология“ на работата върху вестника, който мъжът й издава в продължение на 12 години без прекъсване: „Вестника си работеше вкъщи. Сам го работеше, събира материали, редактира, подрежда, оформя. Райко е като копир-апарат. Каквото види на улицата, веднага го претворява. Сяда и веднага започва да работи, без да преработва никога. Нямаше пишеща машина и всичко се пишеше на ръка. Като работи, иска да има само турско кафе. Също и една купа българско сладко. Правила съм по стотина кила сладка, и то от какво ли не“.

Въпреки че не завършва художествената академия, Райко Алексиев не само става член на Съюза на българските художници, но и неколкократно е избиран за председател на творческата организация през 30-те и 40-те години на 20-и век. По инициатива на Райко Алексиев, Съюзът на българските художници се сдобива с първата си галерия в София.

Автор е на книгите с разкази и фейлетони „Душеспасителна книжица“ (1918), "Жалостиви случки" (1929), "Генчо Завалията" (1934), "Клюката" (1935), "Хорски уста" (1937) и др. 

След 9 септември 1944 г. Райко Алексиев отказва да напусне страната, смятайки, че няма от какво да се бои, тъй като дори се е случвало да подпомага финансово свои приятели със социалистически възгледи. „На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил…“, казвал той.

На 11 септември 1944 г. е арестуван в писателското кафене на бул. "Цар Освободител". В продължение на няколко дни той е малтретиран в училището на слепите, което е превърнато в следствено отделение, като дори и преместването му в болница не успява да го спаси. Издъхва на 18 ноември 1944 г. През 1945 г. е осъден посмъртно от шести състав на Народния съд заради „антисъветска“ и „прогерманска“ пропаганда, като са подсъдими писатели, художници и журналисти.

Присъдата е отменена след 1990 година. Съюзът на българските художници отваря галерия „Райко Алексиев“, а през 2002 година на негово име е учредена национална литературна награда за хумор и сатира, връчвана от Община Пазарджик.