Седмицата: Включиха ни на вибратор… Мииирно, строй се!
Грешка! Голяма грешка, както пееше Джанго Зе. За миг си помислехме, че президентът Румен Радев се е кротнал, дори когато пак е шеф и на изпълнителната власт. Че си е прибрал юмрука тип политпартийна секира на топло в новия петгодишен президентски мандат. И че ще го извади по-нататък, когато му опре ножът до кокала да решава какви ще ги върши след края на президентстването му. А дотогава само ще поддържа огъня с лека стрелба от високо - от самолет. Ама като от селскостопанска машина – с пръскане на невидима отрова, а не като от изтребител. И хоп, оказа се, че държавният глава Радев – все повече и „държавен премиер“, само се е снишил, както пък все „пееше“ един друг „държавник“ – Бай Тошо му викахме, някои и Тато го зовяха.
И се разбърза Румен Радев съвсем по военно му. С мииирно, строй се и преброй се! Не само към новия си служебен кабинет, дето фуражка до фуражка са подредени и само тук-там има по някой без зелени чорапи, ама на философския принцип с изключението да се потвърди правилото. Преброяването настана с изхвърлянето на де що има назначено през предишните седем месеца, когато пък уж отрочето на президента, дето щеше да продължава промяната, която така и не започна, заедно с коалиционните си „другари“, също на ново развъртяха метлата, за да освободят място за собствения си боклук.
И си конструира Румен Радев уж щаб за решаване на кризите, ама досущ военен щаб. Който взе „на нож“ поголовно не само „вражеската“ администрация, дето всъщност му разчистваше за втория мандат. А и самите му „мандатоносители“ – тия дето го понесоха и го качиха по стълбите до Гербовата зала на „Дондуков“ 2 и за първия, и за втория мандат. Сега същите – БСП на Корнелия Нинова, и ПП на просто Кирчо и Асен, бяха изритани надолу и по тези стъпала, и по техните им стълби на властта.
И изведнъж всичко се оказа „уж“. По-точно, по научно му – квази се оказа. Както го казаха политолози, в България в момента течала квази-военна операция по овладяване на държавата. Ма туй квази в случая с „военната операция“ си е само за парлама, да не рече някой, че обвиняват баш президента, че пали война.
Иначе всичко си е съвсем квази и с „новата“ власт на Румен Радев – пак уж служебна. Всичко си е „уж“, „лъже“, „мнимо“, „неистинско“, „като че ли“, каквито са и значенията на нещо с туй „квази“ отпред. И ще бъдем не квази, а съвсем истински излъгани, ако дори само за два месеца (до изборите) си помислим, че това квази служебно правителство ще ни „оправи“ кризите.
Нищо подобно! Всъщност, както го рекоха пак политолози, трябва да се подготвим за „една много дълга криза с постоянни политически флуктуации. Туй пък флуктуация (вариране) ще да е нещо като нивото на река Дунав – нагоре-надолу, ама по-често. Синоними са му колебание, отклонение, трептене, вибрация, вибриране.
И аууу, ей го на! От синоним на синоним, от дума на дума и от дела на дела на новата служебна власт, изведнъж всичко става ясно баш като на Дунава след мъгла. ВКЛЮЧЕНИ СМЕ НА ВИБРАТОР! Мииирно, строй се! Всеки да си го получи и предизборно, и следизборно туй „устройство или уред за предизвикване на механични трептения“. По-известно като „вибриращ удължен предмет, служещ за самозадоволяване“. Но без пререждане, моля, че не иде реч за туй механично самозадоволяване, а за онуй, като от времето пак на Тато, но сега в „по-държавнически“ и в „по-партийнополитически“ смисъл, че то тогава държава и политика нямаше – имаше партия, една партия-майка, че и баща.
Та тогава, в постоянните „дефицити“ на соца, в постоянните липси на всичко, се роди онуй „самозадоволяване“. Примерно, като го няма дори и червеният пипер, да не говорим за цветни телевизори, дето се разиграваха по 2-3 бройки „на томбола“ в работническите колективи, но чрез заплащането им от „печелившите“, то следва следното. Насади си чушки в двора, на балкона, даже и пред блока – разрешено ти е, дори си призован! Копай ги, поливай ги, отгледай ги до червено, набери си, изсуши ги, смели ги на червен пипер… и яж. От тогава е и пазаруването чрез самозадоволяване, но на принципа – задоволи се с квото има. Тръгваш сутрин с празната торба примерно за лук, прибираш се с пълна – ама с пирони. Това е имало, туй са „пуснали“, както му се викаше на имането.
Ей така ще е и сега с чисто новите вибратори, дето ни ги включи квази кроткият и оправен президенто-премиер. Като излезеш примерно сутрин с кофа да си напазаруваш газ, ще трябва да си купиш цял „Газпром“ – само него, все повече личи, пак ще ни го предлагат в уж новия, уж диверсифициран магазин. Щото другият вариант, според новата власт, е да чакаме „старите“ танкери на предишната власт, дето не се знае колко са, къде са и дали изобщо ги има.
В по-висшата – демократична форма все пак на квази вибрирането ни, разбира се самозадоволяването ще тече на ниво парламентарни избори. Докато се стягаме за „честен вот“, какъвто по конституция една служебна власт именно трябва да осигури, ще се задоволяваме с новоовладяването от същата президентска власт на държавните, че и на политпартийните институции, както и с местенето насам-натам (според джоба им) на „международното положение“. После (на 2 октомври т.г.) наистина ще тръгнем с торбата на избори. И ще се върнем с нищо в нея, или с нещо съвсем различно, от това което ни е било нужно, щото пак изборът ще е никакъв. То и пред блока няма как да си посадим и да си отгледаме политици, че то и почва за такива не остана след самозадоволяването на Тато от едно време. Пробвахме и с внос, но и те не виреят – еле пък, когато по „харвардски“ са се селектирали.
И така с опразнените кошници напоследък и от „бащинията“ в политпартийната система тъкмо на президента Румен Радев ще стигнем до „големия дефицит“ във вид на огромен вибратор. Когато неизменно политическата криза задълбочи и без това дълбоките икономически пробойни. И не случайно се твърди, че правните съветници в президентството вече търсели основания за въвеждане на извънредно положение. Ама не за ковида, а за хаоса, дето все по-заразен го правят. Та да може да си ни вибрират, да си ни самозадоволяват кой както си поиска. Е, не точно всеки да може, че то вибраторът поне в следващите пет години се очертава да е в квази мекия юмрук на и редовния президент, и извънредния премиер Румен Радев.
