Седмицата: Всички вкупом от боклука на историята - на гъза на географията

Сред най-често срещаните нарушения на тия по-по-по…, но не и най-последни избори за парламент – пак предсрочни, та чак по спешност – било лепенето на предизборна агитация „по контейнери за битови отпадъци“. Че то къде другаде да се самоизхвърлят всички тези политпартийци, дето не просто вкупом ненужни станаха. А съвсем тъпанаро-просташки целокупно се изхвърлиха на боклука. На боклука на историята, откъдето пътят е един – към гъза на географията – и предизборно, а най-вече следизборно. Или още по-образно казано: на майна си райна.

Тъкмо „на майната си“ – на избори с предизвестения край „пак от същото“, вече ни пращат „избраните“ за новия пореден хем скоростен, хем с включена ръчна спирачка парламент. Още преди да е заработил същият този парламент, дето пак само ще пили гуми. И ще се затрупва с „историческия“ си боклук, който произвежда, та да се запише на бунището на историята.

Ето как върви писането в момента – пак с чегъртане с перодръжка всеки срещу всеки. Като може би интересното е, ако на някой все още му е интересно това политпартийно сметище, че доскорошните 6-месечни управляващи, най-после успяха да се запишат в историята, и то без да нарушат конституцията. Подет е от всички останали „историци“ починът им „продължаваме промяната още преди да сме я започнали“. Под формата на „продължаваме пре(раз)говорите преди да сме ги започнали“. Тия разговоро-преговори, дето да доведат до нещо различно от „гъза на географията“, където вече четири пъти за година и половина ходим да гласуваме.

То разговори, камо ли преговори няма и даже не надничат на хоризонта, а вече се редят кой с кого ще управлява – всъщност съвсем точно кой с кого няма да си играе на управление. Но и още по-претенциозно, да не кажем нагло, тъкмо като предизборен плакат на кофа за боклук, с кой мандат - третият, последният възможен - не просто можело, а направо трябвало да се състави кабинет. Че така, с тупането на рулетката, се отдалечават следващите избори по към пролетта.

В момента положението е по-боклучиво от преди предишните избори, от по-предишните и от по по най предишните в тия няма и две години, откакто боклукът се затъркаля и по жълтите павета. ПП (втората моментна сила) и ДБ (шестата – предпоследна) няма да си карат боклука на отвореното именно най за тях сметище на първенеца ГЕРБ. Няма да си говорят, камо ли да се разговорят, не дай боже да преговарят. И неговоренето на политпартийните „мачовци“ потегли към „на Мачу Пикчу у царевичака“, другият синоним за географския задник, освен на майната си. А говоренето отново е за следващи избори, ама не ей така, а още от сега с пресмятане на точната им дата. Пък „преговорите“ са за кой да се насади да управлява през зимата. Ама не за да се измъкваме някак си от преспите на кризите, а за да му се срути на тоя „някой“ рейтингът и най-късно напролет да си остане затрупан под снега, докато другите се разтапят от електорална любов.

И така, ей така – от приказка на приказка (без разговори и преговори) пак сме си в същия боклук, но все по-дълбоко. Не до лакти, а до шия. Не просто се рови, а се лапа боклук единствено и само за предизборни цели. Ей ония цели, заради които от ланшното лятото държавата ни е на сметището и живеем в клошарската кампания кой да излезе най-малко виновен на следващите избори.

Политпартийците се правят, че правят изпълнителна власт, докато си почиват безплатно в луксозния курорт „Народно събрание“, за което обаче им и плащат все по-скъпо. Избирателите пък се правят, че гласуват – даже не се правят, а все повече не гласуват за тоя айляк в стил „И бре, курортеее!“.

Като за тези цели ей какви варианти се заравят из боклука. Не кампании се творят, а капани. Ама от тия модерните еко капани – не щракат да умъртвят жертвата моменталически или пък да се хване, а после да я прави заложителят квото си иска, а се залепва за нея хванатият в мъките на бавната смърт. Ако пък се отлепи, си носи печатът на лепилото, барабар с всичката мръсотия, която полепва по него.

Та те това е сегашното придвижване на партийната история към задната дупка на политгеографията. Крайната цел е кой на кого ще лепне боклука „другият е виновен, че отиваме на избори“. Като главните лепачи са естествено първите две политически сили – ГЕРБ и ПП, след последните предсрочни избори, които няма да са последно предсрочни в тая върволица от вотове за тоя целия парламентарен боклука. Заедно, разбира се, с останалите лапачи на власт чрез вот след вот. Че така е по-лесно, що да се напъват да управляват държавата, като може да я пребъркват на малки порции, но редовно. А избирателят пак и пак ще се разходи до гъза на географията, като им вярва на историята.