Всеки пети страда от сексуален тормоз в офиса

От нежелани сексуални закачки в офиса страда всеки пети, показва проучване, озаглавено “Сексуален тормоз на работното място”. То беше представено от Виолета Иванова, зам.-директор на Институт за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ.

В анкетното проучване са участвали 839 души, от тях 663 (80,6%) жени и 153 (18,6%) мъже. Сексуалният тормоз на работното място (СТРМ) засяга 18,9% от анкетираните служители. От пострадалите 89,3% са жени, а 10,7 на сто са мъже, които споделят, че са преживели някои от признаците на сексуален тормоз. Най-честите форми на сексуален тормоз на работното място са неуместни погледи и подмятания, неприлични сексуални шеги и обиди, както и нежелан физически контакт.

Само част от участниците в анкетата са споделили кой е извършителят на СТРМ. За 33,7% от тях извършителят на деянието е колега-мъж. От тях, 92,9% са жените, които са изпитвали СТРМ от страна на колега-мъж. СТРМ от колега-жена пък са претърпели 19,3% от анкетираните, като 87,5% от тях са жени. Тези данни показват се извършителите на СТРМ могат да бъдат хора от двата пола, при това се срещат случаи деянието да е насочено към същия пол. Други 32,5% са претърпели СТРМ от хора на по-високи позиции в йерархията, при това почти равномерно разпределени между двата пола. За 18% от участниците, деянието е извършено от жени на ръководна позиция. Други 14,5%, споделят, че деянието се извършва от мъже на ръководни позиции.

Тези данни доказват, че сексуалният тормоз обикновено се върши от човек, който поради служебните си правомощия или старшинство има възможност едностранно да поставя в унизителна ситуация подчинените си и да влияе на служебното израстване или работната среда на тормозения. Данните показват, че служебното положение на извършителя е ключово.

В редица случаи професионалният принос на извършителя е бил използван от колеги и ръководители за извинение или омаловажаване на поведението му и за отказ за вземане на мерки по случая. Една от участничките в анкетата разказва, че не е споделила за случилото се на колеги, защото агресорът, макар и на младша длъжност, е бил уважаван от екипа професионалист. Нейната позиция като студентка на неплатен стаж и без трудов договор би я поставила в неравностойно положение:

“Помислих си за оплакване, беше моята дума срещу неговата. Стажант срещу уважаван служител. Разбирах се с екипа и ме беше страх, че ако кажа нещо, щяха да се настроят срещу мен”, разказва тя.
Друга важна характеристика в отношенията между извършител и потърпевш е отричането на отговорност и липсата на вина от страна на извършителя и опитите за прехвърлянето им към обекта на насилие. Една от участничките в анкетата разказва как прекият є ръководител е оправдал опита си да я целуне насила с: “Аз не искам нещо от теб, а просто да ти покажа, че си красива и желана жена, за да не се чувстваш гадно от развода ти”. Друга от интервюираните споделя как извършилият насилие, след като тя недвусмислено го е отблъснала, е отговорил с репликата: “Не се прави, че не ти хареса”.

Независимо от кого е упражняван СТРМ - началник, колега или клиент/пациент, ефектът от него засяга по пряк или косвен начин всички в колектива и се отразява на работния процес. Неуместните или подигравателни погледи, които са накарали човекът да се почувства неудобно, за 27% са провокирани от колега-мъж, а за 19% от случаите от колега-жена. Голяма част от случаите на СТРМ се извършват от мъже и жени на по-висока позиция. Тази форма на тормоз по-силно присъства при жени на ръководни позиции, отколкото при мъже със същия статус.

В анализа на резултатите от анкетата пише, че в много случаи различните типове тормоз се проявяват паралелно, което допълнително подсилва чувството за безпомощност. Както разказва друга участничка в анкетата: „... когато най-накрая се осмелих да говоря с HR-отдела, те ми казаха, че и други колежки са се оплакали и че шефовете знаят и за тях това не е проблем. Може би трябваше да говоря и с мениджъра, за да се уверя, че е така. Но той самият беше открит женомразец, това допълнително ме спираше. Напуснах с чувство за враждебна среда. Мъж колега в прав текст ми заяви, че жени шефове и мениджъри не трябва да има. Трети колега също беше с такава нагласа, периодично пускаше женомразки коментари, не директно към мен, затова ги подценявах. Мислех си, че много хора така говорят, чудо голямо”.