Седмицата: Плава ли плава корабчето от Силистра до Ню Йорк през Скопие

Коментар
09:14 - 24 Януари 2022
6897
Седмицата: Плава ли плава корабчето от Силистра до Ню Йорк през Скопие

Докато се разгръща ли разгръща космическият туризъм, ние не просто се изстреляхме в космоса, както го обещаваше Слави Трифонов - един от няколкото спечелили изборите миналата година. По-спечелилите уж от „клъстера“, начело с назначения и за премиер Кирил Петков, го надминаха космоса. Изстрелват ни право в бъдещето с еднопосочен билет. Че то връщане от там няма да има, досущ като от „оня свят“, след като „продължаващите промяната“ така са се засилили да не виждат нищо „на тоя свят“, щото изобщо не е за гледане.

Ето каква бе през изминалата седмица ситуацията на тоя свят – много накратко, че като я погледнем, и разбираме, че наистина бързаме, засилили сме се за оня свят. НСИ отчете рекордно висока инфлация за последните години, а в същото време цената на тока и на газа продължава да расте нагоре. Е, за момента се запазват цените за битовите потребители, които са под мораториум. Само дето като падне, битовият потребител ще се окаже в положението „на чужд гръб и сто тояги са малко“ – ще му преизчислят тока, барабар със „спестените“ тояги. А какъв ще е резултатът, се вижда от преизчисляването на пенсиите – дървото го гризват помазаните с преизчисляване.

Стоте тояги обаче не са просто 100, а се задейства формулата с умножение на умножаващите промяната. 100 тояги се умножават по 100 дни. Тия сто дни рахат, които новата власт уж нямаше да ползва заради големия антирахат в момента на подвластните. Но като се погледне какви (не) ги върши правителството на промяната, сто дни няма да им стигнат да свършат нещо, след като не вършат нищо. Като дойдоха на власт на 13 декември 2021 г., стоте им дни биха били изтекли (нищо че няма да ги ползват) някъде в средата на март. Само дето всичките му „срокове“ на новото управления са за април, май, юни, че и към юли прескачат. И за бюджета, и за пенсиите, и за мораториумния ток, и за каквото било от всякаквите кризи, които трудно могат да се изброят и за сто дни.

А и какво да се брои, като при неприет бюджет за 2022-а, вече се говори за актуализацията му. Също като започналите 100 дни на премиера Кирил Петков, които изобщо не е ясно кога ще завършат и въобще не може и да се предполага как.

Няма и да свършат. И съвсем сигурно, след като повече от месец кабинетът на „просто Кирил“ си е все още в бъдеще време. Даже и съвсем правилно, след като правителството се е засилило да е изпълнителна власт от бъдещето. Като стигнем там, тогава ще ги берем райските плодове и ще се къпем в пълноводния поток на благата. Не че вече не сме били на тоя круиз, само че му викахме комунизъм. И би трябвало да си имаме едно наум, когато ни разказват пълни небивалици, да се възползваме поне от простонародния механизъм с дръпването на клепача и задаването на въпроса „Плава ли ми корабче в окото?“, ей така за лично успокоение, че сме „граждански активни“ и освен на сълзи, не вярваме и на широко скроени премиерски усмивки.

Ама докато ни дойде едното на ум, и вече ще сме изстреляни не просто с корабче в окото, а с космическия кораб на несбъдващите се обещания, в безвъзвратното бъдеще. Пък там да се оправяме!

А докато сме засилени в небитието не като граждански активни граждани, а като поданици на все по-неактивна държавнически държава, тук, на тоя свят в тази държава никой няма да пречи на продължаващите промяната да продължат да я променят за има-няма сто дни.

Ще се строят мостове на Дунав – първо ще се построи вторият (вече построеният), после още 4-5, че и повече. Ще се копаят тунели – първо под Шипка, че се проектира от поне 40-45 години вече, после под Петрохан, а защо не и под Кончето в Пирин планина. Нищо, че то пътища няма и до мостовете, и до тунелите. Ама пък наскоро вече беше обещана 4-годишна (един управленски мандат) програма „за цялостно 100% обновяване на пътищата, така че да бъдат в състояние, каквото сме виждали в Централна, а защо не и в Западна Европа“.

През това време вече ще бръмчи самолет между София и Скопие. Е, той ще само за украса – за историческа украса на историческите ни отношения със Северна Македония. Че то полетите по тая линия ще са безсмислени. Понеже ще се осъществила другата, къде-къде по мащабната линия, може вече и да е готова, че още в средата на декември м.г. беше обещана от транспортния министър Николай Събев – любимия „куриер“ на премиера Кирил Петков. Тая дето няма да е с прост самолет. Няма даже да е с куриерски бусове, а „човек ще може да пътува с различни видове транспорт чрез общ мултимодален билет, който ще се издава електронно“. Като пилотният проект на министерската идея е този модел да започне със стартирането на вътрешните полети Русе – София. И така, пак според транспортния министър, примерно ще хващаме пътя от Силистра за Ню Йорк. И най-вероятно от там – право в Скопие, за по-напряко. Както именно премиерът Кирил за по на кратко преначерта магистрала „Хемус“ „за Шумен през Враца“.

На всички пък, които не вярват в това светло бъдеще, изборът е друг. Не, не да се ваксинират срещу коронавирус, та да са чипирани за полета в бъдещето. Те за там няма да полетят, а ще си плават ли плават с корабчето в окото от Силистра, през Ню Йорк за Скопие. Хак да им е, като не са антиваксъри, а са антилъжльовци!