Седмицата: Убиването на редника-избирател с гъши дроб

Като няма хоризонт, политически хоризонт – има лозунги, партийни лозунги. Това е, за петите поред избори в рамките на почти две години сме само по лозунги. Нещо като плаж за нудисти, където всички са само по плажно масло, ама без никакъв предпазен „фактор“ – напълно уязвими. И ако на предишните избори за хоризонтите на политпартийците (демек, какво да очаква, че го чака редовия избирател) можеше да се съди поне по оцапаните им гащи, сега всичко е дибидюс.

Ще рече някой, лъснало им е всичко, ама не е. Лъснали са си всички съвсем нови лозунги и лъскаво са си сменили гащите с тях. Като това им е защитният фактор: вместо политически програми, политически платформи и други части на хоризонта, всичко е на екс – в бърза, съвсем кратка форма. Като с една глътка целият хоризонт му е набутан в гърлото чрез лаконичната форма на лозунга, изразяващ и ръководна идея, и послание, и призив, и искане – всичко в едно. Та да може редовият избирател светкавично да го преглътне, че няма време - още избори го чакат. Тук същият този някой може пък крилато да изрече, че всичко, което не го убива избирателя, го прави по-силен. Силен, силен, ама колко да е силен! Колкото един гъши дроб, например, може да е силен такъв редник-избирател. Уж голям, а то смъртоносно уголемен, разпльокан от тъпчене без край като на уж живата гъска, прикована да тъпче на едно място.

Ето я и сега „новата“ пропаганда на „добрия стар лозунг“, дето по новому му викат слоган, че е по-обтекаемо. Не е толкова ударно като някакъв си соцлозунг, примерно тоя призив, това послание към миньорите в тогавашната въгледобивна промишленост: „Всички достойни комунисти дружно под земята!“. 

Сега пропагандата на лозунга се води чрез лустрото на слогана. Само дето и през модерната опаковка пак за убиване иде реч. Ако има още редници-избиратели за убиване, де! Че скоропостижното мъртвило след предишните четири „избора“, здраво място не остави в избирателните списъци, колкото и да са уголемени.

И най-якият редник-избирател да си, който вярва, че ей сега – вече няма как, на тия петите избори ще бъде спасен, му иде сам да се гръмне и от един само действащ в момента слоган.

Примерно модерният лозунг „ИМА КАК“ на „новата“ коалиция ПП-ДБ. Единственото правилно нещо в него е, че няма удивителен знак. Ама то е поради липса на удивителни – тях Мая Манолова всичките ги е окошарила, че ги лепи на всяка „нова“ своя политрожба – по това да се различава от „старата“. Иначе „Има как“ е същото като „Продължаваме промяната“. То няма промяна, ама се продължава, та да продължава да няма. А сега вече пак не се казва КАК, но пък имало начин. Като освен това не личи изобщо нещо да ИМА преди да се види как ще работата с КАК. По-просто казано „Има как“ си е едно голямо „Няма пак“ – пак няма нищо да произлезе от безпромяната на промяната, докато „Знаем как“ изобщо го няма на хоризонта. Щото „знаем“ е много ангажиращо, следизборно редниците ще го тълкуват като „можем“.

Ето и друг пример – пак същият, но в обратна посока. Докато ПП-ДБ си бутат уж промяната напред, ГЕРБ-СДС я търсят назад със слогана си „ЗА СТАБИЛНА БЪЛГАРИЯ ОТНОВО“. Не просто са за стабилна България, а отново за тяхната стабилна България.

БСП пък са пример със слогана си „ДА! МОЖЕМ“ за всичко което не са. Е, и те си имат удивителна – едничка, за благозвучие, а и им се полага като си крадат електорати с бившето червено острие Манолова, да си гепят и възклицателна форма поне за ДА-то. Иначе „Да“ от избори на избори все по-малко получават от редниците-избиратели. Които, дори и на Бузлуджа качени, все по-малко съзират „моженето“ на Корнелия Нинова, гледат й само самочувствието.

И от двата „модерни“ слогана – на двете „първи“ политсили, както и от „класиката“ на най-вероятно вече последната политсила, направо се вее нагъл лозунг. Е, има обаче и по-нагъл, тоя на „Възраждане“, гласящ „Избери свободата!“, и то с удивителен, явно МаяМа им е възкликнала един, че не се знае до кого може да опре, ако вземе че удиви всички и пак прескочи в парламента. Но си им трябва на „копейките“ тая възклицателна за наивници, че иначе си слагат точката с тая „свобода“, дето вече сме я играли 45 години след „освобождението“ през 1944-а.

Най-наглият лозунг и за тези, петите подред избори, е общият „слоган“ на всичките политубийци на редника-избирател, барабар с всичките им удивителни възклицателни. Като за обща снимка от манифестация са си обединили под знамената слоганите в едно. И то звучи така: „ГЛАСУВАЙТЕ на 2 април! ДА! ИМА КАК ОТНОВО НИЩО ДА НЕ ИЗЛЕЗЕ! НИЕ ГО МОЖЕМ!“.

И обединеният им лозунг съвсем не е „празни приказки“. Поне това вече са го доказали, че наистина и знаят как, и го могат отново и отново. Имат си и истински общ хоризонт за целта: да вкарат най-новата политсила в парламента. Тази на редниците-избиратели, дето са готови да бият път до урните само за да гласуват с „не подкрепям никого“. НПН вече е на ръба да влезе, да прескочи 4-процентната бариера. На предишните предсрочни избори НПН беше 9-та сила, при влезли в НС 7 броя сили. И сред общо 29 партии и коалиции, явили се на вота. Особено ако съвсем малка част от негласуващите, все пак решат и те да се разходят и просто пуснат гласа „никого“.