Седмицата: Задава ли се нов терлик на бос крак за „изборния човек“

Тъкмо да си помисли „изборният човек“ (в какъвто се превърна българинът, ако изобщо е бил хомо сапиенс – разумен човек, или поне разумен избирател), че поне в деня на изборите ще бъде пощаден от яките предизборни скандали - и „йок!“. На канадски – non или no, според двата официални езика - френски и английски, по канадските земи. Да, най-скандалната седмица преди третите за т.г. избори за парламент, придружени този път и от вот за президент, не много разумно, но пък съвсем логично завършва със скандали.

А защо пак и скандал от типа „Ех, Канада!“ и най-нелогичният гласоподавател ще се досети. (Из)пусна го в пространството Кирил Петков, по известен като Киро Канадеца, след като преджапа българската конституция и накисна Румен Радев, че се бил разделил и де юре с канадското си гражданство, и съвсем де факто си се настани на министерско кресло в първия служебен кабинет на президента.

Този път Кирчо де факто се обслужи, като сгази отново президента и кандидат за президент Радев, както и де юре закона – изборния закон. Даде си светкавично машинния вот Петков в ранни неделни зори, и още по-светкавично си изпя всичко. Като най-напред съпредседателят на „Продължаваме промяната“ рече: Гласувах, за да „продължим промяната“. А после каза: Гласувах за моя президент Румен Радев. Но може би му се стори не пък чак толкова незаконно да си обявиш публично, пред медиите, задължителната тайна на вота в деня на вота. Явно затова директно посочи и номерата в интегралната бюлетина и на партията си, и на кандидата Му за президент. Извън Изборния кодекс, прегази и моралния такъв – поне политическия морал, като в изборния ден, доста преди официалните резултати от този ден, практически се обяви и за следващия премиер. Какво друго означават думите му „знаем, че следващото правителство на България ще бъде коалиционно“, след като вече си призна без много да му се молят, че той се стяга за министър-председател, а другият съпредседател на „ПП“ Асен Василев искал да си един вид само финансов министър. Ама и това беше някак си недостатъчно грубо и законово, и морално, та Кирил Петков изреди още няколко имена на партийни лидери. Репликиран, че произнасянето на имена на политически кандидати, включително и това за президент, е грубо нарушение на закона, Кирчо канадеца се заобяснява като за канадското си гражданство, в случая: Споделих просто за кой съм гласувал като гражданин, не като политик. Не съм призовавал хората за кого да гласуват. В крайна сметка според ЦИК Петков ще бъде глобен, засега не се знае с колко.

Е к‘во, то пък голям скандал – няма що!, ще рече някой хомо избирателис. Така де, какво чак толкова след становището на Конституционния съд, от което де факто се разбира, че Кирил Петков е излъгал за гражданството си! Нооо споко! Истински скандалното тепърва предстои. Трета порция, след третите парламентарни избори само за една година. И преди четвърти, ама догодина, че тази се свършва.

За трети път (засега) ще ни стане ясно, че предизборните скандали са закачки в детската градина, в сравнение със следизборните. Когато дойде ред да се „усвои“ изгласуваното от имащите и правото, и задължението да гласуват. Още повече, че този път се смята как усвояването щяло да е при наличност на съвсем големи очаквания да се случи. Да има мнозинство, което да поеме отговорност за управлението на България. Което ще рече, не просто плаващо, плицикащо се из топлото парламентарно басейнче, а добре плуващо в особено бурното море. Само дето според сигналите от всички политически шамандури, работата пак ще се закотви само за кратко в поредния скандалджийски парламент, а накрая дори и шамандурите ще потънат на управленско ниво.

Защото заявки, как еди-кои си 3-4-5 политически сили щели да почнат да гледат в една посока след изборите, в реалните условия за съставяне на правителство съвсем реално и най-вероятно могат да преминат в кьораво цакане и надцакване. Така, де, казано е - кьорав карти не играе. В това число и изначално заслепени политпартийци от противопоставянията си, с които не просто да нямат козове, а да се блокират един друг и на без коз с празни приказки. При положение, че на държавното управление за времето на трите вота и на служебната власт от април насам му се е надиплило цяло тесте с огромни проблеми – неотложни, не от днес за утре, а от днес за вчера, че и за онзи ден. Цайтнотът е убийствен: надвиснали са смъртоносни нужди като реалистичен бюджет за 2022 г., дълбок до умирачка ковид, скоропостижни цени, пазари, инвестиции и т.н.

Какво като евентуално „гледащите в една посока“ с премрежен поглед съставят 3-4-5 (най-вероятно 4) валентна коалиция? Като цяло едно нищо от 3-4-5 части за наистина ефективно управление. Голямо нищо, когато всяка част ще си дърпа „приоритетите“ при „сформиране на мнозинство“. Което „мнозинство“ ще ражда скандал след скандал за радост на неучастващите в мнозинството им. А на „изборния човек“ и този пореден избор в изкривена политическа реалност, и така мечтаното мнозинство „на всяка цена“ да му излезе по-скъпо и от култовата мярка в момента - цената на тока. Като му се стовари правителство „на всяка цена“, ама всеки в него на свой крак – бос крак. Е, може и обут в терлик, поръчан от Канада. Че нали накрая измъкването пак ще е по терлици за ималите я властта на всяка цена, а гласуващите без сапиенс ще чакат следващия търлък.

*** За сведение на колебаещите се в правописа: Терлик и Търлък са две дублетни форми на едно и също Нещо.