Седмицата: Заеко, бягай! Или преброяването на пЕтимните зайци

Не, не е Мика Зайкова (председателстващата старта на новия парламент в качеството си на най-възрастен депутат) в основата на задаващото се Заешко 45-о Народно събрание. Не е и новата председателка Ива Митова, която седна на челното място в президиума като уплашено зайче, макар да се оказа, че е като Реймънд от дълговечната ситуационна комедия – всички я обичат или поне не гласуват „против“ нея.

Заешкият парламент някак си се ражда по Джон Ъпдайк – по романа му „Заеко, бягай“, още повече по последвалата го филмова поредица със същото заглавие плюс „Заека се завръща”, „Заека богат” и „Заека се укроти”. В оригинала световноизвестният американски писател представя пет месеца от живота на 26-годишния Хари Енгстром, по прякор Заека, който не е в състояние да си начертае бъдещето. И бяга даже и от „американската мечта“.

Нещо такова, което се претворява в „българската парламентарна мечта“ днес и сега: зайците-депутати поголовно побегнаха още в деня на Мика Зайкова. Даже и пет месеца може и да не дочакат поради същата причина – не са в състояние да си начертаят парламентарно бъдеще. Не че не беше ясно и без Ъпдайк, като си политическа сила без нищо идейно на собствения ти хоризонт.

Съвсем Заешко обаче става положението в новия парламент, ако не се въздигаме нито литературно, нито кинематографично. А го сравним с простите данни за заешкия вид. Без значение дивите или питомните зайци ще броим. Апропо, той питомният е произлязъл, разбира се, от дивия, и то от подземния див заек. Нещо като политически див заек, криещ се вече из парламентарните дупки.

Та така, видът заек се среща навсякъде у нас, но предпочита южните  припечни склонове. Тук за сравнение какво предпочитат парламентарните зайци, може да послужи оня лаф от зората на демокрацията, че прииждащите към столицата, след падането на софийското жителство, най-предпочитат софиянка/софиянец с южно изложение, с апартамент в южните квартали. Та освен на топло, да се сврат и на по-лъскаво. Не обича зайчето и да му е ветровито – непременно търси защитени от вятъра места. Козината на заека през лятото е жълто-кафява, а през зимата сивкава – тоест, козината си мени, за нрава не може същото да се каже.

За новия Заешки парламент обаче най-видимата (вече) потомствено заешка прилика май ще се окаже чифтосването. Зайците го правят светкавично, полигамно, има-няма след 45 дни са готови и с поколението. Като бебе-зайчетата почват да ядат, не само да бозаят, още от първия си ден. А само час след раждането си, почват и да бягат.

Точно така, парламентарните зайци вече са на хранилка, още със заклеването си. И веднага побегнаха. Ама не да вършат парламентарна работа, а тяхната си - заешката. Да се нахранят лично и политпартийно, да се съешат полигамно с който и да е – даже и със сърничка в близката горичката. А през цялото време да плашат, че бягството им е към скорошни предсрочни избори, които да грейнат на все същия им празен хоризонт след има-няма ония уж бременни 45 дни. Очевадно да побегнат след вожда и учителя си – президента Румен Радев. Който и в първия ден на новия Заешки парламент им демонстрира, че е гърмян заек да им разрива пъртина по жълтите павета, само и само да се свре на топло в служебно правителство преди президентските избори наесен, когато явно ще си брои не пилците, а зайците.

Ей го, на! Заешкото избуя още пред погледа на Мика Зайкова – веднага след заклеването в конституцията и в народа. Побегна се с 200, макар обикновените зайци да развиват скорост до към 70 км/ч, чрез пълно „анти“ и с площадно говорене. Стигна се до там партията на „новия победител“ Станислав Трифонов да е анти и срещу най-милото си - мажоритарни избори, за които настояват от години, даже и на собствения им референдум. Побегнаха от мажоритарността, подвиха си опашчицата, само защото бягащият от парламентарната ловна дружинка аритметически победител на 4 април ГЕРБ, взе че сам внесе искане за мажоритарно избиране на депутати. Заложи капан на шоумените, който им разтупка заешкото, вече депутатско сърчице, и ги е страх даже да го погледнат, камо ли да влязат в него.

Свиха се, дори си резнаха опашчиците, и по отношение на подмладяването на зайците. Стари кучета бяха пратени в президиума на парламента – и Атанас Атанасов, и Татяна Дончева, и Кристиян Вигенин да си правят компания като зам.-председатели с герберската лисица Цвета Караянчева.

И т.н. все по заешки май шоуто ще продължи. Като начало, докато се дебне на гюме „победеният“ Бойко Борисов да се скрие в дупката си „чрез изчегъртване“, ще се чака „спечелилият“ Слави Трифонов да се покаже. В същото време ще продължи бесепарската гонка на партийната Кума Лиса под името Корнелия Нинова, която в момента се маскира като заек сред зайците в Заешкия парламент. „Градската десница“ очаквано се маскират на селски зайци чрез познатите им стари селски номера, уж че не щат проста власт, а „умни“ промени.

За Майка Зайка и присъдружните й Отровни плюс старите зайкини Татяна Дончева и Мария Капон и парламентът си е все същия площад за мятане на моркови и всякакъв друг зарзават. Докато се правят на мижава салата с малко над 4-те си процента под лозунга: „Всеки от 14-те ни депутата да получи пост, засега поне парламентарен пост“.

В крайна сметка, едно е сигурно. И този парламент, още от първия си ден започна преброяването на ония зайци. Не на дивите или на питомните, а на пЕтимните зайци. Петимни и те за власт, с всичките й синоними на думата „петимен“: жадуващ, жаден, зажаднял, копнеещ, желаещ, нуждаещ се. Само дето, когато единственото спасение на бягащите е да се измлатят в предсрочни избори, е като спасение по Илф и Петров: дело на самите давещи се. Където полуудавени, едва дишащи от бягането от поемане на властова отговорност, ще се срещнат с конституционната ловна дружинка. Тази на избирателите, които ще са се нагледали вече на заешките номера и ще са разгадали и този парламентарен маймунарник, макар и в заешка кожа.