Шефът на ЕСТАТ Иво Желев пред Lupa.bg: Единствен шанс за кабинет е правителство на ГЕРБ и ПП

Директорът на ЕСТАТ Иво Желев е социолог и политолог. Завършил е специалност "Социология" в Софийския университет. Няколко години бе заместник- директор на НЦИОМ, а преди 20 години създаде агенция ЕСТАТ, която управлява и сега. Потърсихме го за актуална прогноза и анализ на ситуацията преди и след предстоящите парламентарни избори на 2 октомври.   

- Г-н Желев, каква оценка давате на предизборната кампания и дали изобщо хората чуват политиците, притиснати от екзистенциални проблеми в ситуация на криза, тежко обедняване, война в Украйна и като капак заплахата на Русия с ядрен удар?

- Кампанията е изключително вяла. Бих казал, на моменти скудоумна. Това се вижда от слоганите на основните политически сили. Политиците и техните екипи и щабове ми се виждат напълно изчерпани от честите избори и те вече се чудят и какво да предлагат на хората. Още повече, че общият контекст е много негативен и решенията са резки и дефицитни,  няма нищо, за което да се хванеш. За разлика от предишните избори, когато „Продължаваме промяната” бяха на хоризонта и много хора си казаха, че могат да дойдат млади и образовани хора, които да сменят изхабения политически елит, сега няма някаква нова вълна и водеща тенденция, която да вдъхне надежда на хората, че могат да заживеят по-добре в обозримо бъдеще. Може ми е банално, но отново се избира между най-малко лошото, а не най-доброто от алтернативите, които имаме на политическия пазар.

- Споделете последната прогноза на ЕСТАТ за резултатите на изборите, правена преди няколко дни.

- Ясно е, че все още има доста неясноти, които са свързани с партиите, които ще заемат местата между първо и нататък и седмо-осмо. Зависи колко политически сили ще влязат в парламента. Горе-долу е ясна активността – тя ще е рекордно ниска за тези парламентарни избори. Ако през април миналата година беше 50%, през ноември – 40%, сега ще е е може би от порядъка 34 и 37 на сто, което означава между 2 милиона и 200- 2 млн. и 500 000 избиратели. Аз лично очаквам активни 2,2 млн. - 2,3 млн. души.

- От тази ниска избирателна активност би трябва да спечелят големите играчи, или купувачите на гласове?

- Всъщност понятието големи партии вече стана много условно. При положение, че едно време, преди 5-10 години избори се печелеха с 1 милион души. В момента ГЕРБ най-вероятно ще спечели тези избори с резултат около 700 000 души, може и под това. С тях ще спечели 30% от гласовете, или 32-33 от мандатите, което значи, че ще имат около 80 мандата. Т.е. партията с най-голям твърд електорат, а това е ГЕРБ, ще спечели най-много. Най-вероятно резултатът на ДПС също ще е висок, защото те си имат 300-350 000 души постоянни избиратели.

ДПС ще отиде на около 40 депутата. Трудно е обаче да се каже класирането на партиите от второ място нагоре, защото е възможно ПП да паднат още, да има скрит вот за „Възраждане”, който трудно се хваща със социологически проучвания.

- Възможно ли е „Възраждане” да станат втори и да изпреварят  „Промяната” – прогноза, която застъпват някои наблюдатели?

- Теоретично е възможно, не е много вероятно, но не е изключено.

Смятам че във външнополитическия контекст, заплахите и тия пародийни референдуми и т.н. подкрепата за „Възраждане” няма да има кой знае колко аргументи. Не познавам в детайли електората им, не знаем доколко са склонни да откликват бързо на подобни събития и да мислят по-нюансирано, но възможно е ДПС, „Възраждане”, „Промяната” и БСП да бъдат както на второ, така и на шесто място.

При БСП не очаквам особени изненади. Допускам, че тенденцията надолу ще продължи, макар и не толкова ярко изразена като на миналите избори. През ноември левицата взе 267 000 гласа, сега е възможно гласовете им да са от порядъка на 200-220 000. Що се отнася до ДБ – те ще вземат няколко десетки хиляди гласа от „Промяната” и с един резултат от 200 000  избиратели ще имат много прилично представителство.

- Приемаме, че ГЕРБ са първа политическа сила. Това куха победа ли ще е и изэбщо възможно ли е да направят комбинация с ДПС, с „Възраждане”?

- Не, това е изключено. „Възраждане” в управлението в този момент, чисто геополитически е абсурд. Няма как ГЕРБ да направят кабинет, освен с „Промяната”, аз друг вариант не виждам. Като гледаме риториката, към момента е малко вероятно, дори на практика изключено. Но пък нещата след изборите може да се променят.

- В тази геополитическа ситуация и криза в България, коя е печелившата формула за правителство – ширококоалиционно управление, експертен кабинет, ПП пак начело?

- Няма как „Промяната” да е начело, след инкасираните крупни грешки и провали в управлението. При всички случаи обаче е по-добре да има редовен кабинет, отколкото нов служебен.

Смятам, че и президентът Радев изобщо не мечтае да управлява в тая ситуация още 3-4 месеца, каквито стремежи му приписват.

Няма състоятелен политически лидер, който да мечтае за управление точно в тая ситуация. Всеки би искал максимално широко да сподели отговорностите на това управление. Сигурен съм, че ГЕРБ ще опитат да съставят правителство и вероятно ще търсят някаква обществено приемлива формула, а не традиционното коалиране – по-широка парламентарна подкрепа.

Очаквам че в състава на правителство, което те ще предложат няма да има фигури, които пораждат остри реакции - от типа на Бойко Рашков и някои аналогични от другата страна.

- Т.е. не е невъзможно преди тежката политическа и икономическа зима ПП да стопят ледовете с ГЕРБ, Борисов да забрави вината на „Промяната” и ДБ евентуално да се присъедини към тях?

- Това е единственият шанс. Ако това някак се случи, България ще има ясно изразено дясноцентристко правителство. Допускам че и някои от сегашните министри от служебното правителство може да бъдат включени в подобна формула, още повече предвид и индикациите за затопляне на отношенията между Борисов и Радев.

-А долавяте ли, че ПП зазвуча с лява риторика за много политики? Допускате ли тази партия един ден да се намести в това политическо пространство, че даже да измести отслабената и изнемощяла БСП? Още повече след като много социалисти вече пренасочиха гласовете си за „Промяната”.

- Не, не би могло. Лявото по принцип е много символно, много знаково. „Промяната” са много далеч от това и мисля, че ще си изиграят лоша шега да се опитат да се позиционират в тази ниша, защото ще изгубят огромна част от хората, които гласуваха за тях. Техните избиратели не са леви хора– млади, от по-интелектуални кръгове, предприемачи, хора със свободни професии, артисти. Не смятам, че това е нишата, към която ПП трябва да се стреми.

Аз по-скоро бих го нарекъл отваряне за популизъм от страна на „Промяната”, не толкова въпрос на леви идеи. Доколкото в момента затрудненията от финансово-материално естество на българина са много сериозни, нормално е популистките тези и оферти да звучат и по-ляво. Но това не е нещо целенасочено, а и „Промяната” изобщо няма време в рамките на тая кампания да се препозиционира.

- Значи това олевяване, което звучи и в устата дори на десните, е с цел привличане на избиратели, а не като всеобщо пренасочване в друга посока?

- Да, и то с цел да се отговори на обществените очаквания, даже не като идеи за манипулации.

- В този контекст какъв феномен е победата на крайнодясната Джорджа Мелони в Италия? Това знак за тенденция в Европа ли е?

- Това е тенденция в цяла Европа и се изразява и на други места. Наблюдатели допускат, че може да наблюдаваме подобна вълна на излизане на сцената на партиите, които си представят Европа на нациите, и на националните държави, на силните правителства и региони, което е в противовес на централизирана Европа, на много преразпределящия център в лицето на Брюксел, на взимането на решения от Европейската комисия.

Твърде много хора вече смятат, че Европа не се управлява достатъчно ефективно и това е в ущърб на нациите и държавите. Но това е съвсем нормално за една Италия. Всъщност тази тенденция стана много силна след Брекзит, макар да имаше период на отрезвяване и така тенденцията на разпад се позабави.

Но в Италия десницата е традиционно силна и в партията на Мелони намери нов и съвременен изразител. Мелони е изключително атрактивна и харизматична. Тя е много успяла и модерна жена, професионален политик.

- Да се върнем на българска територия. Не говорихме нищо за фаталния играч в политиката ИТН. Злодеят в политиката, който осуети два и събори трети кабинет. Каква роля ще има сега, ако успеят за парламента?

- Аз лично се съмнявам, че ще влязат в парламента. При осемпартиен парламент той ще бъде абсолютно блокиран и до правителство трудно ще се стигне, колкото повече са партиите. Що се отнася до ИТН, нямам очаквания от гледна точка на управленски потенциал, защото те самите, когато имаха възможност, не показаха нищо. Много красноречив пример е,  че на новите политически феномени не могат да бъдат възлагани някакви надежди от гледна точка на управленски потенциал.

- Т.е. няма да са градивна сила, но няма и да могат този път да са разрушители...

- ИТН са в края на един доста кратък политически изявен цикъл.

- И все пак, коя е в крайна сметка по-реалната възможност – да има или да няма кабинет?

- Мисля, че по-вероятно е след тези избори да няма правителство – различията са много големи, много неща се казаха и направиха. Особено историята с ареста на Бойко Борисов направи много трудно и на практика невъзможно някакво колабориране между ГЕРБ и ПП в настоящия им вид. Със сигурност това беше грешка от страна на ПП, която може би в крайна сметка се оказа фатална за тяхното управление.  

- Но с какво Борисов е толкова убедителен, че след настройката на обществото срещу него, масови протести, сваляне от власт, обвинения в корупция, чекмеджета и кюлчета, отново привлича на своя страна голяма маса от хора и се очертава като първа политическа сила?

- Борисов има политическа харизма, която не е залязла и му носеше успехи в целия този период от 15 години, откакто е на политическата сцена. Това на първо място. На второ – всички, които бяха в опозиция на Борисов и негови противници, а някои се определяха като негови врагове, нямаха достатъчно качества и не бяха на това ниво. Така че Борисов бе погален от съдбата и нямаше силни противници, затова успя да оцелее 12 години в управлението.

Като гледам политическата ситуация в момента, тя не се е променила особено. Борисов ще продължава да се радва на комфорт и при висок изборен резултат, ГЕРБ ще стане незаобиколим фактор в българската политика, колкото и това на някого да не му харесва.

И трето, което обяснява добрите му позиции – очакваният сравнително висок резултат на ГЕРБ е, че общественото мнение има специфика – при политически факти и събития, дори разтърсващи и важни, колективната памет е около 2 години. След този период всичко избледнява, и то доста бързо. Така че двете години минаха, протестите бяха през 2020-а.

На фона на текущите проблеми нта хората и на нелицеприятните ни политици, изтърканата лексика, липса на креативност, но най-вече на фона на проблемите на хората от ежедневието, нещата, направени до Борисов и казани по негов адрес вече много избледняха. И последно – в момента наистина нямаме някакви силни говорители срещу борисовщината и ГЕРБ в това, което представляваше като дразнител заради негативното, което носеше. Така че със забрава, общественото мнение тихо и полека реабилитира ГЕРБ и Борисов.

- Но защо „Промяната”, които се изкачиха ударно, бяха на гребена на политическата вълна, така стремглаво паднаха надолу? Тези млади и образовани хора бяха обект на ентусиазъм и надежда на мнозинството от избирателите. Къде, според Вас обаче сбъркаха най-много?

- Това са хора без какъвто и да е политически опит, те поеха риска, изпиха горчивата чаша и от това, че решиха да се учат да управляват, бидейки в реално управление. Това не бяха изградени политици по никакъв начин. Обикновено хората, които нямат такъв опит, се провалят в управлението. Риториката също не беше на високо ниво. А и всичките глупости с истории, парапети, пари и т.н. много бързо Кирил Петков се изхаби, а и като политическа лексика и риторика той беше много слаб. 

Липсваше професионален екип от пиари, социолози, имиджмейкъри и политически стратези при ПП. Това в някаква степен можеше да компенсира липсата на политически опит. Няма как да ти простят грешките, само защото Борисов е по-лош. Така че това, което Ицо Хазарта си е сложил на билборда: „Вижте другите”, това не работи. Няма как да ти се прости защото ти си по-малко лош, пък другите са по-лоши.

А и ПП не дойдоха на власт с някаква страшна вълна – те имаха 26-27% подкрепа. Това не беше нито СДС на Костов, нито вълната с Царя, нито вълната с Борисов. Несравнимо е с тези три емблематични обръщания на политическата ситуация у нас.