Шибан сняг! Ех, да беше Ванчето кметица, щеше да почисти всичко с лайномета

Да, когато навън беше 20 градуса, марксисткото запенено празнодумство звучеше като свеж полъх

Коментар
20:46 - 27 Ноември 2023
20039
Шибан сняг! Ех, да беше Ванчето кметица, щеше да почисти всичко с лайномета

Като августовско чедо, получавам тежки пристъпи на уртикария само ако видя сняг на пощенска картичка, камо ли да ми е пред прага. В събота съвсем очаквано бях в отвратително настроение, докато затънал до глезените в сиво-бялата гадост се опитвах да разрина гаража и да разкарам изпотрошените клони от паркинга, докато отвратителна кашлица раздираше гърдите ми. В един момент даже ме налегнаха мрачни мисли и се зачудих дали може да бъде по-кофти. И веднага ме осени – може, и още как.

Достатъчни бяха 4-5 хиляди гласа миналия месец и кмет на София щеше да е Ванчето Григорова. И тогава щяхме да видим истински ташак. 30 сантиметра сняг щяха да ни се сторят като земетресението в Газиантеп и урагана Санди взети заедно. Предизборната страничка на каката още съществува във виртуалното пространство, може да влеете и да разгледате ей така, от интерес, да видите с какво сме се разминали.

То бива, бива да няма една кьорава дума за инфраструктура, финанси, транспорт и икономика, ама кака Ваня освен да вее портрети на Левски, Ленин и Мао така и не се сети, че град не може да се управлява с лозунги. Промяна на философията, приобщаване на периферното и бедно население от крайните квартали и... повече обществени тоалетни. Това беше подготвила Григорова за мечтаната „Червена“ София. И звучеше така весело и забавно, че за малко тая торба глупости да я тури на „Московска“.

Да, когато навън беше 20 градуса, марксисткото запенено празнодумство звучеше като свеж полъх сред технократските бюджетни матрици и дигитални проекти на екипа от „Спаси София“. Ама като падне малко сняг, нещата се обръщат на 180 градуса. И изведнъж усещаш, че се разминахме на косъм с това да сме в ръцете на тъпкано със слама политическо чучело, което няма представа как да управлява каруца с въглища, камо ли милионен град.

С какво щеше да разчисти улиците Ванчето, с комсомолския пламък на омразата си към световния империализъм? Щеше да помоли братския съветски съюз за някой бракуван бронетранспортьор, надупчен от украински ракети? Или директно щеше да преоборудва своя любим лайномет, за да опесъчи тротоарите? Тежките й грижи за ниската раждаемост и социалните помощи как щяха да ни помогнат да се справим със снега, леда и кишата? Аз нямам представа, ама се опасявам, че тя има още по-малка.

Не изпитвам абсолютно никакви сантименти към лицето Васил Александров Терзиев, ама се кръстя с двете ръце в този момент и целувам емблемката на „Телерик“, като се замисля на какво бедствие за малко да се натъкнем. Ваня Григорова не просто апелираше към червените бабички с блудкави соц послания, тя се набърка във всички ниши, които могат да бъдат привлечени с популистки послания - патриотични отломки, маргинализирани групи, откровени кретени и таксиметрови шофьори със самочувствието на академици от БАН.

Бясна емоция, развяна черна коса и прагматизъм на млада поетеса – това събра 170 000 гласа. И щяхме да се удавим с една педя сняг като мръсни котета. А кметицата щеше да ни обяснява чий е Крим.