Vladi Goranov и Маринов ги няма. На ход е опозицията
Комбинацията между спад на жизненото равнище покрай коронакризата и скандали е най-лошата за всяка власт. То е като да си на химиотерапия и в болницата да ти лепнат COVID-19. Промените в кабинета бяха неминуеми. Бойко Борисов обаче вече е доказал, че умее да се отскубне и от най-влиятелните си „съмишленици“, след като се еманципира от срасналия се със структурите на ГЕРБ Цветан Цветанов, при това в навечерието на избори. Далеч по-интересно е как ще реагира опозицията, след като Vladi Goranov, Караниколов и Маринов вече ги няма.
Имам чувството, че десните сили полека-лека излизат от идейната немощ, от зоната на нечуваемост, в която пребиваваха по време на карантината. Дали това се дължи на консолидация в техните редици, дали се дължи на уж ненавременния, но сполучлив десант на Христо Иванов в „Росенец“, или на придобита умелост да се работи в нетипична и агресивна среда, но на градската десница вече й е много по-лесно да говори неща, които повечето хора в България мислят, но казват само под чаршафа на жените си. Тепърва обаче неравномерният сбирток от Радан, Христо, Наско, Трайчо и останалите трябва да намери автентичния си глас. Защото десницата остава децентрализирана и в особено разкрачено положение, което не носи дивиденти и печеливши за нея сигнали.
На отсрещната страна на спектъра ситуацията напомня древногръцка, или по-скоро древносъветска, трагедия. По думите на самия идеолог на глобалната революция Владимир Илич Ленин властта се търкаля по улиците, но Корнелия Нинова се страхува да се наведе и да си я вземе, защото Кирил Добрев, Георги Гергов и останалите само това чакат, за да я онодят отзад. През последните 10 години поне за трети път обективни и глобални фактори създават условия народът да излезе по площадите и правителството на ГЕРБ да отиде в небитието. Вместо това Нинова и приближените й дават пресконференции, четат декларации, говорят как преобразяват партията, която благодарение на усилията им е в невиждан подем след ерата Станишев. И така са се подемнали, че няма да видят мнозинство до второ пришествие на Карл Маркс.
Ситуацията е повече от интересна, а Бойко Борисов вече направи своята изпреварваща рокада. Наличието на достойна реакция отдясно и отляво ще покаже дали наистина някой има сили да бъде негов приемник, или всичките му самодоволни, народняшки приказки за магистрали и стадиони всъщност са самата истина. На ход е опозицията.
