Иван Бакалов пред Lupa.bg: Не щем маски, не щем ваксини... Що щем? Да изгорят сухите съчки?

Иван Бакалов е журналист и фотограф, завършил е журналистика в Софийски университет, където е хоноруван преподавател по пресфотография.

Работил е като редактор във вестниците „1000 дни”, „Експрес”, „24 часа”, „Сега”, „Новинар”, бил е постоянен автор на в. „Труд”, в. „Галерия”, сп. „Биограф” и др. , водил е коментарни рубрики в списанията „Тема” и „Плейбой”. 

Основател и редактор е на сайта e-vestnik.bg. Написал е няколко книги, последната е "Тодор Живков. Власт - свидетели, участници" издадена през октомври 2021 г.

- Г-н Бакалов, Ковид ситуацията у нас стигна дъното, защо не взехме добрия пример на други страни, а упорито вървяхме към това тъмно дъно?

- С пандемията у нас тръгнаха погрешно от самото начало. През 2020 г., когато премиер беше Борисов, властите уплашиха хората. Тогава Италия и Испания бяха много тежко пострадали, там въведоха локдаун. Ние тук въведохме локдаун по-скоро по подражание, без у нас към онзи момент пандемията да има големи размери – първо по 5-6 заразени на ден, после по 50-60.

Сега са по 6-7 хил. на ден, а мерките са по-слаби. Тогава всеки ден някакъв щаб се явяваше по телевизията като във военно положение, генерал с униформа обясняваше колко е страшно, премиерът говореше как ще сме в ада. Здравният министър говореше за чували с трупове. Направиха КПП-та и затвориха градовете. Вътрешния министър нарече тарикати онези софиянци, които тръгнаха по празниците през май, спираха ги на връщане.

По същия начин за малко случаи на заразени Нова Зеландия, Австралия въведоха локдаун. Китай, Япония затвориха всичко. Всяка страна решава сама какви мерки да въведе. В Европа не може като военно положение. Въпросът обаче е, че у нас в България дисциплината е друга. В подобни страни дори да не ги глобяват, хората изпълняват това, което им се каже. В България не е така.

А към онзи момент, когато тук нещата все още не бяха сериозни, от една страна уплашиха мнозина, но и породиха голямо недоверие. По принцип у нас недоверието към властта е по-голямо исторически, още от турско, през соца до днес.

А хората въобще са като малки деца в много отношения, забравят, че са смъртни, че има гибелни болести. Свикнали сме да потребяваме, да не се ограничаваме. У нас избухна недоволство, че ще затварят заведения, училища. Правителствата у нас са популистки, гледат да угодят, за да потушат недоволството.

И стана, както каза Борисов – „Като ластик сме, отваряме – затваряме”. Неговата власт контролираше телевизиите и постепенно намангъриха положението. Мангъров като алтернатива говореше по всички телевизии, без друг специалист, който да му опонира. Прие го премиерът Борисов, включиха го в комисия към щаба. Сега го прие пък новият премиер. По този начин, хората, които бяха недоволни от ситуацията, започнаха да развяват Мангъров като знаме и да се организират около неговите идеи. Дори партийно.

Той отиде на избори като кандидат от АБВ, сега е консултант на „Възраждане”. И понеже правителствата са популистки, отхлабиха строгите мерки, когато стана най-опасно.

- Тоест случващото се у нас до голяма степен опира до народопсихология?

- Опира и до това. Няма друго разумно обяснение. Много нашенци казват – „Това е обикновен грип, лъжат с тая епидемия, няма страшно, живейте си живота!“ А в България вече има над 32 000 жертви на вируса. По брой жертви на 1 млн., ние сме на първа позиция в Европа, на втора в света. Само Перу е преди нас. Ние сме европейска държава, уж цивилизована.

Забелязва се, че ни липсва емпатия, сякаш не ги виждаме жертвите, сякаш ни е все едно, че умират хора. В условия на пандемия у нас се шири някакъв вид егоизъм, няма мисъл за другия. И много нашенци не вярват, че има толкова жертви, пишели ги от ковид, пък те умрели от друго... Като погледнем статистиката на НСИ за смъртността, 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г., в България са умирали средно по 108-109 хил. души на година. И през 2020 г. изведнъж се оказва, че са починали към 17 хил. човека повече, 2021 г. са близо 30 хил. повече.

– Ама много хора не вярват на статистика...

– Това е най-точната статистика, по смъртни актове. Не можеш да пишеш живия умрял и обратно. И не говорим за причини за смърт. Това е така наречената свръхсмъртност и тя се сравнява със загубите ни по време на войните. За да има такава свръхсмъртност има и причина. Близо е до ума, че тези хора повече не са починали от хрема, а от ковид.

Някои умират от усложнения от ковид половин година, след като са преболедували. Но някак си българинът не вижда умрелите, не вижда, че има опасност. Здравната система била лоша и не ги спасявала. И в Германия или Израел при добри здравни системи хора умират от ковид и не могат да ги спасят.

Ама да не се сравняваме с тези страни – например в Португалия смъртността от ковид на милион е в пъти по-ниска от България.

– У нас мнозина не вярват, че има епидемия. Смятат, че ни лъжат?...

– Това е някакъв психологически феномен – съзнанието, когато се изправи пред нещо плашещо и безизходно, го отхвърля – няма такова животно. Като щраус с глава в пясъка. Повечето от тези хора, ако ги питате, те нямат решение на проблема. Те просто отричат епидемията. Няма такава. Не щем маски, не щем ваксини, не щем предпазни мерки, не щем затворени заведения. Що щем? Нещата да са както преди.

Тоест всеки да си умира както дойде. Да изгорят сухите съчки (по Мангъров)... И ваксините не стрували, пак се разболявали хората, няма нужда от тях. Потребителят се е научил от тв рекламите, някой да му даде вълшебно хапче, което да го спаси от вирус веднъж завинаги, а не да се ваксинира всяка година. Средностатистическия човек е забравил, че е смъртен, мисли си, че когато се разболее, трябва да дойде една линейка е да го спаси. Като по филмите. Да, но от някои неща се умира и никой не може да ти помогне.

– Протестират и за нарушена свобода...

– Да, личната свобода се нарушавала с маски, зелени сертификати. Как искаш да живееш сред хора и да не спазваш общи правила?! Правилата за движение по пътищата също ограничават личната свобода – карат те да спреш, да дадеш предимство, да не паркираш там. Аз съм свободен и ще си ходя без маска, няма да спазвам мерки. Да, ама може да заразиш някого и той да умре.

– А за ваксините – трябва ли да станат задължителни? Антиваксърите са голяма група.

– Не трябва да са задължителни, трябва да има право на избор. Но който не иска да се ваксинира, ще си носи последствията – някои авиокомпании няма да го пускат на самолета, някои страни ще го държат в карантина като влезе и т. н. Трябва да се има предвид и друго. Антиваксърите са голяма група и тя е разнородна. Сред тях има например хора, които ги е страх от убождане с игла и от кръв.

По-голямата част са антиваксърите, които смятат, че ваксината ще им нанесе вреда, имат някакво усещане за неприкосновеност на своето тяло, което тази ваксина ще накърни и едва ли не ще има последствия.

Ама не са ли по-страшни последствията от зараза с вируса? Те могат да бъдат дори летални, както показва статистиката досега. Средно повече от двама на сто заразени по света умират, а в България 4 на сто. Докато при ваксините става дума за странични ефекти няколко души на милион.

А за онези, които вярват, че с ваксината ще ги чипират и управляват не си заслужава да се обсъжда.

В общи линии сред антиваксърите повече са скептиците, които не са убедени в ефикасността и безопасността на ваксините. Когато някой у нас говори за лошо здравеопазване, трябва да има предвид и лошото професионално ниво на лекари. Те съветват пациентите си да не се ваксинират. Препоръчват чай, лимон, аспирин и т. н. Няма нужда да си лекар, за да проумееш, че в историята на човечеството средството, което спря смъртоносните болести и увеличи населението на земята до сегашните 8 млрд. не е лимонов сок, чай, сребърна вода и т. н., а ваксините и антибиотиците.

В историята няма друга ваксина, като сегашните, която да е изпробвана върху толкова много хора преди да бъде пусната за употреба. С РНК-ваксини се експериментира още от началото на 90-те. Вече има поставени такива на над 2 млрд. души, страничните ефекти са по няколко на милион и не са фатални.

– Много хора смятат, че вирусът е създаден изкуствено?

– Това е една от конспиративните теории. И някои лекари и учени я споделят. Без човек да е специалист, може да се обърне назад в историята и да види, че испанският грип преди 100 години е убил между 50 и 100 милиона души по различни данни. Това е 4-5% населението на земята, което тогава е било 1,8 млрд. души. Тогава науката не е била в състояние да създаде изкуствено вирус, нито ваксина за него.

Не са могли да проследят кога какви мутации и щамове има, както се случва сега. И се вижда , че коронавирусът в момента повтаря историята на испанския грип. Няколко силни вълни в продължение на две години и после смъртността намалява, вълните затихват. Както сега например щамът омикрон е по-заразен, но се прекарва по-леко. Разликата е, че сега има развит самолетен транспорт, повече пътувания, така много по-бързо се разнася заразата. И сега има повече хора за заразяване.

Може да се надяваме, че тази година започва затихване на пандемията, подобно на Испанския грип. Той е отслабнал и се е превърнал в сезонен грип, вероятно това ще се случи и с коронавируса. Да се надяваме, че няма да се появят по-опасни мутации.

Но човешката популация се увеличи може би над някакъв предел и природата иска да възстанови баланса. Може да очакваме и други епидемии.

– Как ще коментирате протестите на партия „Възраждане“ срещу сертификатите, мерките и ваксините, по време на поредната вълна на коронавируса?

– Не само правят протести, но и заплашват да щурмуват парламента и министерския съвет. С такава кауза няма да имат голяма подкрепа. И нямат толкова енергия и хора да повторят събитията примерно от 97-ма година, когото имаше такова недоволство от хиперинфлация, че потрошиха парламента, макар и тогава да имаше партийна организация.

Това, което правят от „Възраждане“ е политическо помпане на мускули върху недоволството на хората – „Ето, ние сме партията, която се противопоставя“. Целта е да бъдат привлечени хората, които са против ваксините и сертификатите.

– Какво мислите за действията на новите управляващи?

– И преди е имало многопартийни коалиции, например при Бойко Борисов, но при тях властта беше съсредоточена в един човек, останалите бяха негови патерици. Сега имаме четворна коалиция, която спазва някакви демократични принципи и няма един лидер, когото да обслужва. Възможно е тази трудна коалиция да успее да изкара мандата.

Хората се умориха от избори, ние направихме световен рекорд по брой избори за кратко време. Общо взето тези хора и като потенциал, и като образование знаят какво трябва да се прави, а какво ще постигнат, предстои да видим.

– Наскоро публикувахте книга за Тодор Живков, какво ви привлече в тази тема?

– Механизмите на властта. Написах по-рано и една книга за Бойко Борисов. В нея описах преди всичко тъмното му минало и неща, които медиите премълчаваха. Прецених, че нещата, които медиите не казват за него, могат да се съберат в книга. А Тодор Живков ми е по-стара тема. В книгата са събрани разкази от мои срещи с хора около Живков – Добри Джуров, Пенчо Кубадински, Йордан Йотов, Стоян Михайлов, на лежалия в затвора за преврат генерал Цвятко Анев, на т. нар. Врачански атентатор и др. Намерих редки снимки, непубликувани.

Събрах техните истории и съм допълнил за механизмите на властта на Живков, съветническите му кръгове. Това е важно и в наши дни, когато демокрацията се ползваше за задкулисно авторитарно управление. Докато при Живков си беше открито единоначалие. Той беше генерален секретар на управляващата партия и държавен глава с повече правомощия от министър-председателя. Над всичко и над всички.