Седмицата: Как Иван (Иван Костов) задраска Иванов (Христо Иванов)

Коментар
20:04 - 07 Август 2020
6675
Седмицата: Как Иван (Иван Костов) задраска Иванов (Христо Иванов)

Рано, рано сутринта в петък изметоха протестърите. Не протестите, а тези спящите по палатки, блокирали ключови кръстовища. Или спящи си у дома, докато само палатките са будно блокиращи. Какво следва тия дни ще се разбира. Рано сутринта в петък недоволството на палаткаджиите е, че силите на реда не са им сгънали палатките, все пак при тръгване от къмпинг, палатката се сгъва, за да се прибере в торбата.

Рано или късно, по-скоро прекалено късно, това очаквано се случи. Особено и след като заваляха колективни жалби срещу блокирането на кръстовища от тези, които ги ползват, за да ходят на работа, например, а не да спят там. По-важно е друго в момента. Протестът всъщност се събуди. Не шестващите насам натам и замерящи с хранителни продукти, те се топят и в лятната жега, че и когато разхлаждащ дъжд завали. От синоптичния разнобой глава надигна, и то не от някой плаж, един от политиците, наточващ протестите – лидерът на „Да, България“ и съпредседател на „Демократична България“ Христо Иванов. Надигането на пръсти, та да е видим отвсякъде, не е появата му пред полицейски столичен участък, където са заведени палаткаджии, които вероятно по-напористо са настоявали силите на реда да им сгънат палатките. Макар че лично полицаи са им преместили личния багаж на тротоара.

Не, Христо Иванов се изпъчи още в четвъртъка срещу „освободителния“ от палатки петък и след „техносъбора“ на ГЕРБ в сряда. Може би и не случайно точно тогава. А надигането му на пръсти – тези на краката, и може би свити в юмрук пръсти – тези на ръката, предполагаемо дясната, се оказаха изненадващо или пък не, насочени срещу висшия държавен юмрук Румен Радев. Иванов изненадващо нападна президента, засега пред медиите, не директно пред протестиращи. Може би пък и медийното представителство да е било по-голямо от протестърското. Като беше и рязък, даже и язвителен към Радев. Обвини го, че „очакванията са той да упражни своите правомощия за иницииране на конституционни промени по основни теми, които протестите поставят, а именно проблемите с прокуратурата“. По болната тема на Христо, за когото се говори, че освен най-после да влезе в парламента, имал и мераци да е главен прокурор. Все пак има експертиза, май е бил адвокат, а със сигурност е бил правосъден министър, макар и в правителство на „врага“ Бойко Борисов. И допълни Иванов, че „президентът изведнъж обявява, че прави сайт, където да започне дискусия“. Което пък било „ трай, Коньо... положението“.

Почти в същото време се надигна на пръсти много снишилият се и политически напоследък Атанас Атанасов – другият съпредседател на „Демократична България“ като лидер на ДСБ. Появи се медийно, за да забърка старата си манджа по линията „Бойко пръв приятел на ДПС“.

И тук идва най-важното – пръстът на Иван Костов! Да, бе – лично на бившия премиера, лидер на СДС и на превръщането му в единна партия, баща и шеф на ДСБ. За 2-3 дни Костов се вклини с две медийни изяви, след които започнаха спорове дали е подкрепил протеста „за оставките на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев“ или пък е разкритикувал демонстрациите. Е това точно е Иван-Костовият пръст. И затова разликата с Христо-Ивановото положение, е че няма нужда да се надига на пръсти. Седнал оцени като нулеви шансовете на обвиняемия бизнесмен в самоизгнание Васил Божков в политиката и обясни, че не вярва на президента Румен Радев. Както и просто припомни, че в България е необходима радикална реформа на съдебната система. И съвсем точно на практика препоръча, че протестите могат да постигнат исканията си, но демонстрантите „трябва да се опазят от възможно влияние на олигарси върху тях“. А за премиера Бойко Борисов каза, че е в много трудно положение, но служебно правителство не е добро решение, тъй като то трябва единствено да организира избори, „а не да работи с огромни суми от Европа“. Във време много тежката в момента здравна криза, подплатена с икономическа и заплашена и от политическа.

На практика Иван задраска Иванов с лабораторна точност. Подкрепи Иван Костов по принцип „протестите на Христо Иванов“. И не по принцип „му обясни“, какво е положението в момента и че с надигане на пръстчета ту срещу този, ту срещу онзи, единствено за лични политически и евентуално кариерни ползи, не се става лидер, обединител на каквото и да е – даже на протестиращи, както се видя. А от миналото на лидера Иван грее ярък пример точно за това, но със сигурност невъзможен за „лидера“ Иванов. Иван (Иван Костов) на бърза ръка успя да обедини необединимото. Да партизира СДС, като вкара в една кошара партии с най-различен характер и дори още по-необединимите им партийни водачи. Докато Иванов (Христо Иванов) не може не да обедини, а дори да се хване на хорото на най-лесно обединимото – хора на протест. Разликата е просто в мащабите на личните амбиции, които пък показват личните възможности. Нещо като разлика между политическо и държавно строителство и разгъване и сгъване на палатки!