Великден с Lupa.bg: Козунакът доплавал по Дунав, за да се подслади
Завърна се модата на месенето му вкъщи - но с наблягане на качеството, не на количеството
Единственото сигурно за нашествието на козунака по нашите земи е, че е доплавал по Дунав навремето. Както всякакви нови и модерни кулинарни преселения през вековете, преди да литнат самолетите и да се проточат магистралите. И как не – голямата европейска река влачи култура от такива перли като Виена и Будапеща, включително и от кухните им.
Козунакът не дошъл като вид обреден хляб за Великден. Хлябове – малки и големи питки с вградени шарени яйца в тях са си нещо отделно на Възкресение. Сладкият бухнал от мая хляб с разни лакомства в него се е настанил като десерт на светлия празник сигурно заради пищността си. Точно затова може би, за да се наблегне, че това е нещо сладко, нашенските козунаци и до днес са с доста повече захар от свои събратя на запад. Доплавал е насам и се е подсладил.
Месел се е козунакът първо в по-заможните домове, предлагал се е на гостите, раздавал се е като подарък и захарността, присъствието на толкова ценния за ония години продукт, е трябвало ярко да личи. Така постепенно се стига до голямото месене от всички в големи количества, та да има за всички от сладкото вълшебство.
После изваждането на Великден от официалните празници и хлебозаводите почти довършват истинския домашен козунак. Няма как напълно обаче, когато става дума за семейни традиции.
Днес ренесансът на любовта към готвенето вкъщи, като част от една истинска култура и отношение към качествената храна, няма как да не възродят точно дъхавия козунак от времето на прабаба. Но и да го облагородят с разнообразие и наблягане на качеството за сметка на количеството, както за щастие взе да е все по-модерно.
А, и не вярвайте на „легендата” колко труд и пот се лее около козунака и как се меси дълго само с ръце и превиване на гръб. Включете си куките на миксера!
Тънкостите на козунака
1 Тестото трябва да е меко, но и еластично. Ако е прекалено меко, при втасването ще се разлее и ще загуби формата си. Ако е много твърдо, ще остане сбито – без конци.
2 Всички продукти трябва да са минимум на стайна температура. Млякото и маслото леко топли. Но не е нужно стаята да се превръща в сауна – втасва козунакът, а не този който го меси.
3 Маята – дори и да е суха, е по-добре предварително да се остави да втаса с част от млякото, захар и малко брашно.
4 Захарта трябва да е разтворена с течните продукти, за да не стане тежко тестото и да не може да бухне достатъчно.
5 Макар да си падаме по много сладките козунаци, не трябва да се прекалява със захарта и по чисто производствени причини. Около 250 г захар на 1 кг брашно е горната граница иначе тестото може да натежи и козунакът да остане без конци.
6 По-лесният вариант за успешни козунаци е мазнината да е смесена – масло и олио, но не означава, че не може и само с масло.
7 Готовото тесто трябва да си удвои обема при първоначалното втасване, като времето зависи от количеството. Второто втасване на вече оформените козунаци е по-кратко и не е нужно да си удвояват обема, защото в началото на печенето бухването продължава.
8 За да бъде пухкав козунакът, се слага в предварително загрята фурна на 200-220 градуса, като след около 10 мин. се намалява на 180-190. Но зависи от рецептата и най-вече от плънките на козунака.
