Защо Запада не може да скъса със Саудитска Арабия?

Коментар
13:21 - 18 Декември 2018
420
Защо Запада не може да скъса със Саудитска Арабия?

До каква степен смъртта на един човек, който на всичкото отгоре е и персонаж от второстепенно значение, може да разтърси световната геополитика? Може ли да постави под въпрос едни отношения, които десетилетия на разногласия по арабско-израелския проблем, напрежение след петролния шок през 1973 г., разочарованието след атентатите от 11 септември и разочарованието след подписването на иранската ядрена сделка през 2015 г. не успяха да прекъснат? Убийството на саудитския журналист Джамал Кашоги в консулството на страната му в Истанбул имаше оглушителен отзвук сред западните държави до такава степен, че да започнат да поставят под въпрос необходимостта от преосмисляне на връзката им със стария съюзник, пише в своя статия ливанският всекидневник L'Orient-Le Jour.

В Съединените щати и в по-малка степен в Европа политици, бивши дипломати, интелектуалци и журналисти през последните седмици се хвърлиха на амбразурата, за да защитават времето преди и след Кашоги. Те искат страните им да се отдалечат на безопасно разстояние от уахабитското кралство, както и принц Мохамед бин Салман, заподозрян за поръчител на убийството, да поеме отговорност. "Да бъде преразгледан характерът на взаимоотношенията е хубаво нещо, но то трябва да се направи на трезва глава, а не въз основа на моментните емоции", отбелязва за L'Orient-Le Jour Джералд Фeйерщайн, бивш посланик на САЩ в Йемен, сега заместник-председател на Института за Близкия Изток във Вашингтон. Залозите са огромни, както в икономически, така и в политически план: стабилността на цената на петрола, борбата срещу радикалния ислям, ограничаването на иранското влияние, договорите за отбрана. Рияд е ключов играч по всички ключови въпроси в Близкия и Среден изток.

Да скъса с този партньор за Запада би означавало да дестабилизира един стратегически за световната икономика и геополитика регион. "Дори Саудитска Арабия да не е най-съвършената държава в света, на Запад не могат да си позволят да се окажат лице в лице с една нестабилна държава", казва Фредерик Шарийон, професор по международни отношения в университета Sciences Po Paris . Особено след като новият мениджърски екип в Рияд е напълно способен да използва заплахата от хаос, за да се задържи на власт.

Добър съюзник

Саудитска Арабия остава най-големият износител на петрол в света и най-големият клиент на оръжие. Но отношенията между западняците и саудитците не могат да бъдат оценени само през простата призма на петродоларите: дипломатическият аспект е също толкова важен. "Не можем да провеждаме арабска политика, без да опрем до Саудитска Арабия в даден момент ", сподели преди няколко месеца западен дипломатически източник, пожелал анонимност.

В продължение на много десетилетия Западът, начело с Америка, превърнаха своя съюз с кралството в един от стълбовете на своята регионална политика. "Саудитска Арабия беше добър съюзник на Съединените щати, партньорство, което датира от края на Втората световна война, от гледна точка на сигурността и стабилността в региона. Рияд беше на страната на Вашингтон в опита му да се противопостави на съветската експанзия през 1960 г. и 1970 г., както и в Афганистан през 1980 г., и по време на войната в Персийския залив (1991 г.). През всичките тези години работихме много тясно със саудитците и те бяха много добри партньори", обяснява Джералд Фейерщайн. "Докато израелско-палестинският конфликт беше определящ за региона, Саудитска Арабия беше модераторът в арабския свят", отбелязва от своя страна Мишел Дюкло, бивш посланик на Франция в Сирия, в момента геополитически съветник в института "Монтен".

Отношенията с Рияд обикновено се възприемани положително от западняците и никога не са били поставяни под въпрос, въпреки унаследяването на властта. През тези десетилетия кралството си е спечелило репутацията на лоялен и умерен актьор, незаменим партньор в района на най-богатите. Нито петролният шок от 1973 г., пряко провокиран от Саудитска Арабия, нито дълбоките различия по арабско-израелския въпрос дълготрайно засегнаха тази връзка. 
Атаките от 11 септември, когато 15 от 19-те камикадзета се оказаха от Саудитска Арабия, обаче промени ситуацията. "От 11 септември в отношенията между Саудитска Арабия и Съединените щати нещо се счупи. По-късно то бе поправено, но анти-саудитските настроения останаха латентни и дълбоки в американската политическа класа ", добавя Мишел Дюкло.

От този момент ние сме далеч от развода, но съвсем далеч и от медения месец. Съединените щати нахлуват в Ирак през 2003 г. за ужас на своя саудитски съюзник, който се страхува, че падането на Саддам Хюсеин пряко ще подсили неговия голям съперник Иран. Още по-лошо, след идването на Барак Обама през 2008 г., важността на този съюз е под въпрос. Президентът на САЩ отказа да се намеси в Сирия през 2013 г., въпреки използването на химическо оръжие от режима и сключи през лятото на 2015 г. ядрено споразумение с Иран. Саудитците се чувстват донякъде предадени от техния велик съюзник и обкръжени от иранските им врагове, чието влияние се разпространява в целия регион. Именно в този контекст ще се роди нова Саудитска Арабия, която рязко ще скъса с политиката си на предпазливост и на военна ненамеса.

Докато Саудитска Арабия не предизвикваше големи сътресения, Западът си затваряше очите за тъмната страна на своя съюзник. На всички е ясно, че уахабитското кралство далеч не споделя западните ценности и още по-малко поставя под съмнение двусмислената си роля във възхода на радикалния ислямизъм, позволен от властта на петродоларите и тяхната строга идеология. "Заради атаките на Ислямска държава в Европа се е развило подозрението, че уахабитската идеология е била част от възхода на джихадизма", отбелязва Мишел Дюкло. Тази причинно-следствена връзка, макар и опростена, до голяма степен е допринесла за влошаването на имиджа на кралството в американското и европейското обществено мнение.

Отклонения

Намесата на Саудитска Арабия в Йемен, най-бедната държава на Арабския полуостров, предполагаемото отвличане на Саад Харири в Рияд през ноември 2017 г. и убийството на Джамал Кашоги наскоро още повече подрониха авторитета на кралството, а западните страни бяха обвинени, че си затварят очите за крайностите на техния съюзник. Въпреки че едно малцинство в институциите от няколко години призовава за отдръпване, трябваше да се случи немислимата и злокобна афера с журналиста Кашоги, за да осъзнае мнозинството, че саудитският съюзник наистина се е променил и да почне да се пита дали все още заслужава да бъде квалифициран като такъв.

В статия на списание Politico, озаглавена "Подмазването на Тръмп пред Саудитска Арабия става смешно", Аарон Дейвид Милър твърди, че "саудитците са случаен и често неохотен партньор по сигурността, без убеждения, и техните интереси, особено под влияние на принц Мохамед бин Салман, са само спорадично съгласувани с нашите. " Бившият съветник на шестима държавни секретари на САЩ отхвърля един по един аргументите, които целят да представят кралството като неразделен съюзник. Според него Саудитска Арабия се превърна в дестабилизиращ елемент, чиито действия само засилиха влиянието на Иран в региона, а Вашингтон, който си е самодостатъчен в енергетиката, вече не се нуждае от Рияд за доставка на петрол.

Под ръководството на престолонаследника Саудитска Арабия умножи импулсивните и неуспешни операции на открити и закрити сцени, с зелена светлина от администрацията на Тръмп, който вижда в него незаменим партньор, който да се противопостави на иранската експанзия и да инициира процес на арабска стандартизация с Израел. Престолонаследникът, който в момента е под огъня на критиците, е считан от някои среди във Вашингтон за заплаха за тези отношения, както и за заплаха за "стабилността на Саудитска Арабия", подчертава Фредерик Шарийон. "Рияд е стратегически съюзник и тази връзка си струва да се запази, но не на всяка цена. Нашата позиция в световен план и нашата национална сигурност ще бъдат по-силно засегнати, ако игнорираме Мохамед бин Салман и не се грижим за него ", увери миналата седмица сенатор Линдзи Греъм, близък приятел на Доналд Тръмп. Идеята е да се разграничат отношенията на алианса със Саудитска Арабия, от една страна, и връзката с Мохамед бин Салман, от друга. "Някои искат да запазят първата, като променят втората", анализира Фредерик Шарлийон. "Тръмп все повече се изолира в ентусиазма си относно бин Салман и сега повече от всякога Западът ще бъде по-взискателен към Саудитска Арабия" подчертава Мишел Дюкло.

Общите интереси не са изчезнали, дори са станали в по-малка степен зависими от саудитското черно злато. Вашингтон държи на цялостната стабилност на пазара, който неизбежно зависи от политиката на кралството. "Победа над ислямския екстремизъм, възпиране на Иран и напредък по израелско-палестинския въпрос - Саудитска Арабия се явява ключов играч по всички тези проблеми," анализира Джералд Фейерщайн. "Може би Саудитска Арабия не е толкова важна, колкото преди, но все още е важен партньор", добавя той. Ако за момента Доналд Тръмп отказва да обвини Мохамед бин Салман, то Съединените щати дадоха ясни сигнали на своите съюзници, че огънят е станал оранжев. Те ги призоваха да прекратят войната в Йемен и да се помирят с Катар, който е подложен на ембарго от страна на кралството и техните съюзници от юни 2017 г. Западът иска да каже на своя партньор, че е отишъл твърде далеч и трябва да се върне в редицата. Те очакват той да се върне към традиционната си политика, докато продължава модернизацията си. Дали Рияд обаче е готов да спазва тези нови червени линии? Това отчасти би поставило под въпрос новия статут на Саудитска Арабия, такава каквато би искал да я види и престолонаследника: агресивна, непокорна и независима сила, в състояние да завладее целия Близък изток.

Превод: Петя Михайлова