Музикантът и актьор Владимир Михайлов пред Lupa.bg: С музикалното си турне сбъднах най-смелата си мечта

"Музиката няма как да е просто микрофон в ръка. Музиката се случва с приятели, с музиканти, с които вибрираме на една честота. Ако нещо сме направили като хората, дори с два акорда и вие вибрирате с нас, както тази вечер, благодарим." С тези думи огненият артист с разнородни таланти и благородно сърце Владимир Михайлов стартира от София своето първо музикално турне под надслов The Winner Tour. 

Стартът на поредицата от концерти на 21 август на Sofia Summer Fest наистина беше взривяващ, магичен, истински, земен, откровен и изпълнен с много обич. Обич, която харизматичният Владо Михайлов даде на публиката под звездите и която изпълнената със заряд публиката му даде. На него и на всички страхотни музиканти, които са с Владо на сцената вече 20 години. И беше време цялата тази добра енергия да избухне на голямата сцена с песните на “Сафо”, SLNG, REWIND!, P.I.F. Банди, с които вокалистът е свързан творчески и емоционално. Защото всички те, освен че създават хубава музика, са и приятели.

Снимка: Ели Дели

Няма излишно его, няма завист, има само искрени усмивки, приятелски прегръдки, и много, много взаимна радост. Затова и това първо Турне на победителя е толкова емоционално и окриляващо. Музиката обедини Влади Михайлов, Никеца, Михаела Ненова, Алекс Лазаров, Калин Петров, Петър Рангелов, Юрий Божинов, Иван Велков, Мартин Профиров, Бобо, Рафи Бохосян.

"Приятели, не съм се надявал в най-смелите ми мечти да видя това, което виждам. Красиви сте, много сте, лъчезарни сте, благодарим ви от сърце. Аз наистина съм много щастлив, че сте тук. Без всички прекрасни музиканти, с които съм на сцената, и без вас, можех просто да си пея вкъщи", не криеше вълнението и радостта си Владимир Михайлов на старта на турнето.

С един от най-обичаните певци, китаристи и актьори разговаряме за вълненията около първото му музикално турне, за приятелството, за доверието в професионалната сфера, за изборите в живота и професията и за неговите настоящи филмови, театрални и музикални проекти, както и за убедеността му да живее и да твори в България.

Снимка: Марина Чертова

- Влади, споделял си, че имаш три любими думи на английски език – music, love and peace. Предполагам, че те те вдъхновяват, независимо дали са на английски или на български. Под тези три думи ли минава сега турнето ти The Winner Tour?

- Ако трябва да избера три думи – дали на английски, дали на български, да, те биха били тези. Те наистина обрисуват характера на турнето и атмосферата. Има мир в това как всички се съединяваме в една емоция. Има любов във въздуха и любов между всички, които са там, което е много, много ценно за мен. И това ми носи един душевен мир и удовлетворение.

- Стартът на турнето ти в София на Sofia Summer Fest на 21 август беше много емоционален и наистина взривяващ.

- Наистина беше много хубаво, радвам се, че и ти беше там.

Снимка: Ели Дели

- Как се чувстваше на сцената? Отстрани се виждаше, че много се вълнуваш, както и всички музиканти, които са с теб на сцената.

- Аз бях супер изненадан да видя толкова много хора на старта на турнето. Концертът беше разпродаден докрай. Хората веднага дойдоха пред сцената, което за мен беше важно, защото знаех много добре, че ние не правим концерт за седящи хора. (смее се) Не знам зрителите какво са си мислили, но в крайна сметка те веднага дойдоха отпред пред нас, изпълниха цялото пространство и почнаха да скачат, да викат, да пеят, да се смеят, да плачат, което за мен е страхотно. Имахме много хубав момент заедно, когато излизам отпред сред публиката и това беше страхотно.

Калин Петров, Петър Рангелов, Юрий Божинов, Влади Михайлов, Мартин Профиров, Михаела Ненова, Иван Велков, Никеца, Алекс Лазаров и Рафи на старта на турнето на Владо - The Winner Tour в София

Благодарен съм на всички, които дойдоха в понеделник в София да напълнят това място. Благодарен съм на Sofia Summer Fest за организацията и за хубавото отношение. Изненада, възторг, благодарност, любов – това са думите, с които мога да обрисувам този първи концерт лично за мен.

Много се изкефих как свирихме. Всички бяха бетон зад мен. Звукът беше страхотен и специално благодаря на Кирил Добрев от Jeng Studio, на 5's Lights - техническата компания зад гърба ни и на Artvent, които са съорганизатори и партньори, на Рафи, който ми помага да организирам концертите и на всички приятели и гости – SLNG, P.I.F., REWIND!, Никеца, Бобо.

За мен този концерт беше абсолютно сбъдната мечта. От най-смелите ми мечти. Даже не съм си я представял толкова смела, колкото се получи.

- Позволявам си да добавя още една дума към тези, с които ти обрисува турнето и тя е приятелство. И това си проличава по време на всички концерти и спектакли, в които си участвал и участваш. Какво е за теб приятелството?

- В професионален смисъл, когато става дума за музика, приятелството ми е супер важно. Творил съм в различни проекти, в които сме били събрани под една или друга форма и по професионални причини. Бил съм и на „Евровизия“ с други прекрасни изпълнители.

Рафи и Миша демонстрират таланта си и на сцената на турнето на победителя

Много важен е този дух на приятелство, независимо докъде той ще стигне в живота на даден проект. Същото е и с филмите, и с театралните представления. Този дух е много важен според мен. Аз го търся лично и се опитвам да го предизвикам навсякъде, където ходя – на снимачната площадка, на сцената, на репетиции, в музикални проекти. В случая имам късмета и щастието да нарека всички тези хора, които са с мен на турнето, приятели.

Басистът Юрий Божинов, барабанистът Мартин Профиров, китаристът и певец Никеца, цигуларката Михаела Ненова, Влади Михайлов, басистът Петър Рангелов, китаристът Иван Велков и пианистът Калин Петров са част от взривяващото музикално шоу

С тях имаме много дълъг път заедно – и със SLNG, и с REWIND!, и с P.I.F., и с Никеца, и с Бобо, и с Рафи. Творили сме заедно, споделяли сме сцената. С Бобо бяхме заедно с Кристиян Костов на „Евровизия“ в Киев. Оттам тръгна нашето приятелство с Бобо. Това вече са много години. Имам респект и любов към него от преди да го познавам още. Когато се запознахме преди много години, той ми припомни, че беше дошъл на една репетиция на „Сафо“. Това са много спомени – 20 години, между нас има много любов и истинско приятелство. Това е невероятно. За мен това също е сбъдната мечта – да твориш заедно с приятели. Да са ми живи и здрави и им пожелавам много успехи и да продължим по същия начин в общото ни турне, защото е изкъртващо.

Михаела Ненова, Бобо, Владимир Михайлов, Никеца и Калин Петров

- Турнето преминава през София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен и отново ще има дата и в София през септември. Освен София, Плевен и Бургас също имат по-специално място за теб в сърцето ти. Би ли споделил защо?

- Плевен е родният град на майка ми. Аз съм карал почти всички лета там. Плевен е втори дом за мен. Имахме няколко къщи, между които с брат ми и с братовчедите ми тичахме напред-назад всеки ден и се забавлявахме. Баба ми и дядо ми, моите лели, родителите на братовчедите ми – това са няколко семейства и всички бяхме една голяма плевенска рода.

Аз съм живял в Плевен, познавам го добре. Това са най-щастливите ми детски спомени, така че Плевен е в сърцето ми завинаги и много се радвам в красивия парк „Кайлъка“ в Летния театър да се съберем повече хора. Каня ви, заповядайте, за мен ще е много сантиментално. Бургас също е специално място за мен – там е родена съпругата ми Миша, там имам и много приятели.

Влади заедно с майка си, която винаги се вълнува заедно с него

- Как се роди идеята за турнето The Winner Tour? Тази поредица от твои големи концерти заедно с приятели беше анонсирана, след като ти спечели абсолютно безапелационно последния сезон на „Като две капки вода“. На финала на шоуто беше страхотна емоция.

- Трудно ми е да говоря за себе си от първо лице. Трудно ми е да сложа етикет The Winner Tour на турнето си и затова имам прекрасните партньори от Artvent и Рафи Бохосян, които ми помагат с тези концепции, помагат ми да взема решения, които не са много свойствени за мен в името на това хората да знаят, че предстои едно избухване. Много е важно да имаш такива партньори до себе си, които знаят как да те позиционират правилно, те те виждат по друг начин и съм им благодарен. Идеята се роди в сътрудничество с тях. Идеята за турнето тръгна от тях, после аз им предложих това съдържание и тези гости. Това са проектите, в които аз участвам през годините. Това са 20 години на сцената.

Със съпругата си Миша, която е прекрасна цигуларка, обичат заедно да творят музика и да пътешестват

Аз исках да има „Сафо“, исках да има REWIND!, исках да има „Сленг“, исках да има и P.I.F., тъй като имам честта да съм гост на бандата доста често и ми е много сантиментално. Юрий и Мартин от P.I.F., са част от основната банда на турнето, така че беше логично да поканим и Иван и да изпълним няколко парчета на P.I.F.  

Хората много се радват, ние също. Идеята за турнето се роди във връзка с участието ми в „Като две капки вода“ още преди да мине финалът. Не знаехме какво ще се случи, не бяхме кръстили идеята „Турнето на победителя“. Но нещата съвсем естествено преляха от участието ми в шоуто към това турне и за щастие имахме възможността да го направим.

- В какво се чувстваш победител?

- Някои моменти в шоуто ме накараха да се чувствам победител първо над себе си, над собствените си страхове и недостатъци. Преодоляваш себе си като един човек, който е дървен и си знае възможностите, когато става въпрос за танци. Но побеждаваш себе си с помощта на прекрасните “Funky Monkeys” и успяваш да се включиш в една хореография, която не ти е по силите, но правиш каквото можеш.

Семейството на актьора често го подкрепяше на живо в залата по време на участието му в "Като две капки вода"

- Южнокорейският рапър PSY беше голямо предизвикателство за теб, но изпълнението ти беше уникално и не казвам само мое мнение, но и журито и зрителите с вота си също те оцениха много високо.

- PSY беше такъв момент - чисто танцувално да успея да се преборя. При Фреди пък трябваше да успея да се преборя с емоциите си, защото това ми е много емоционална случка. Там просто се оставих на спомените и магията да ме води. Не съм хореографил, не съм репетирал. Просто си доприпомних песента, защото аз все пак я знам доста добре като фен на Queen.

Поработих много малко над детайлите, но без да ги репетирам. По-скоро цяла седмица мислих, представях си, спомнях си, пуснах си едно-две концертни изпълнения, пуснах си Live Aid, който ми е любим концерт. Там дори Фреди не е в добра физическа форма, но Queen успяват да завладеят света с този концерт. Да покажат наистина, че са най-великата банда в този момент.

Такива моменти ме карат да се чувствам победител, че просто съм се преборил със себе си.

При изпълнението на "Бохемска рапсодия" в "Като две капки вода" се оставих да ме водят спомените и магията, споделя Влади Михайлов

Такъв емоционален момент беше и като изпълнявах песента на Ед Шийрън и Андреа Бочели (Perfect Symphony), въпреки че според мен не ми се получи, защото обърках текста. За щастие, понеже спечелих лайва, имах бис и на биса се справих с текста. (усмихва се) И разбира се финалът – за мен това е супер висока топка да се опиташ да предадеш енергията на Васил Найденов. Това е най-великият български певец завинаги, според мен. Неслучайно той още е на сцена и прави концерти от по два часа и половина.

Васил е абсолютно велик! Велик е и Стефан Димитров. Те двамата да са в публиката на шоуто по време на моето изпълнение на „Болката отляво“ – това е огромен комплимент за мен и сбъдната мечта. Стефан работи върху песен, която да запишем заедно. Вече я чух, песента е страхотна и се надявам скоро да имаме време да я направим. Някои от най-великите песни на Васил Найденов са на Стефан Димитров. Той е от най-големите ни композитори и неговите песни наистина са гениални.

Владо Михайлов спечели "Като две капки вода" в образа на Васил Найденов и с неговата песен "Болката отляво". Снимка: Георги Ангелов

- В началото на шоуто сподели, че се страхуваш да не ти се падне образ като Лили Иванова и той ти се падна. Какво бе усещането да я имитираш?

- Благодаря ти, че го споменаваш. Това е още един труден за мен момент. Тогава бях зле с гласа. Цял ден бях без глас и се чудех какво ще правя, защото ти не можеш да излезеш и без глас да изпееш Лили Иванова. Аз не мога да я изпея по принцип, камо ли без глас. Но пих всякакви неща – витамин C, лимони, всякакви лекарства, които можеш да си купиш от аптеката и което може да ти помогне да си вдигнеш гласа. За щастие, когато излязох на сцената отнякъде се появи някакъв глас.

Аз видях, че полуфалцетно няма да се получи и просто си казах: „Хвърляш се на макс!" Отнякъде тялото пази един резерв от адреналин, който в такива моменти помага. Появи се някакъв глас от някъде и успях да завърша това парче. Бях на ръба през цялото време. Сигурно съм остарял с пет години по време на това изпълнение. (смее се) Да е жива и здрава гранддамата на българската музика. Беше чест и удоволствие да изпълня нейна песен и голяма отговорност да не пресоля манджата.

С продуцента Магърдич Халваджиян и водещия на "Капките" Димитър Рачков

- Ти не си позволи пародия нито тук, нито в другите ти изпълнения. Внимаваше ли да не минеш някаква граница?

- През цялото време това ми беше много важно във всички образи – да пазим добрия вкус. Има неща, в които е ясно, че не можеш, но се мяташ и това е. (усмихва се)

С Христо Петков умеят да се забавляват заедно

- Доста често участниците в „Като две капки вода“ споделяхте, че се забавлявате в шоуто – и на сцената, и зад кулисите и помежду си, и с журито, и с водещите. Би ли споделил някоя забавна случка, която сега ти идва на ум?

- Беше готино например как Тома снима клип в бекстейджа на „Капките“ и всички ние участваме във видеото, включително Рачков и Геро. Те бяха супер забавни, смятам и че ние с Христо Петков също. С него се забавлявахме през цялото време. Смея да кажа, че с него сме приятели и се познаваме добре още от „Възвишение“. Много исках да помогна на Христо и да рекламирам прожекциите на филма „Смирен“ и се включих в кампанията с някой и друг пост. Казах му: „Ице, така и така сме заедно, дай да го направим готино."

Измислихме един дженк, в който аз правя стори, но не мога да се сетя часа на прожекцията. Той се появява зад рамото ми като някакъв случаен минувач и казва „8 часа.“ И аз му казвам: „А мерси, пич“, без въобще да го разпозная. След което казвам: „Гледайте моя приятел Христо Петков в „Смирен“. Много се забавлявахме с Христо. Няколко пъти пътувахме заедно след снимки в предаването и много се кефихме. Пускахме си музика, пяхме с цяло гърло. Беше весело. С Димо и Ралица също беше много приятно. С Керана разбира се също имахме емоционални моменти.

Владо, Цвети Пеняшки, Керана, Никеца и синът на Михайлов - Зари не губят чувството си за хумор, дори и по време на критични ситуации на пътя

- С Керана си партнирате в рок операта "Исус Христос суперзвезда". Тя е Мария Магдалена, а ти - Юда. И доколкото знам имаш една доста напрегната случка на път за "Капките" и Керана те спасява. Би ли я разказал?

С Никеца и с Цвети Пеняшки, които са съответно Исус и Пилат в рок операта, закъсахме на магистралата по пътя от Бургас за София, а аз трябваше да стигна навреме за предаването. След като играхме заедно „Исус Христос суперзвезда“ в Бургас една съботна вечер, на другия ден трябваше да се върнем обратно в София. И пътуваме тримата заедно с малкия ми син Зари. Спукахме обаче гума на магистралата. Идва „Пътна помощ“, защото се оказа, че размерът на резервната гума е различен. „Пътна помощ“ се връща обратно в Пловдив специално за джанта и гума, идва отново при нас, но се оказва и че този размер не става.

Ние продължаваме да висим на магистралата. Вече усещам, че закъснявам за "Капките". Звъня на Керана и й викам: „Юле, идвай да ме спасяваш.“ Защото знам, че и тя трябва да пътува за снимки. Керана ме попита: „Къде си?“ Обяснявам й и тя казва: „А там при овцете ли?“ „Да, при овцете.“ „Ясно, разбрах къде си.“ Керана завърта колататя и идва да ме вземе, но в този момент синът ми Зари казва, че не иска да пътува с мен, защото не му се седи цял ден с мен на репетиции и на снимки, тъй като ще му е скучно. И аз казвам: „Добре, тате, оставям те тук. Те след малко ще сменят гумата и Никеца и Цвети – Исус и Пилат ще те приберат.“

Пилат, Исус, Юда и Анна - Цвети Пеняшки, Никеца, Владо Михайлов и Константин Кацаров, освен заедно в "Исус Христос суперзвезда" са и приятели в живота

Обаче се оказва, че отново има проблем и гумата пак не става. Моите хора продължават да стоят на магистралата и аз вече започвам да се притеснявам сериозно, докато пътувам с Керана към София. Обаждам се на Коцето Кацаров от „Ренегат“, който играе Анна в „Исус Христос суперзвезда“. Той тръгва от Пловдив, взима Зари и го кара на баба му в София специално, за да ми услужи, след което дойде да гледа шоуто. Аз съм му безкрайно признателен, че спаси сина ми, както и на Керана, която ме закара навреме. Въобще безумна случка. Накрая се прибраха Исус и Пилат по живо и здраво. Но това беше много интересна ситуация. (смее се). И пак всичко опира до приятелите, които ми помогнаха.

- Паралелно с музикалното ти турне върви и театрално турне – на спектакъла „Аз и Ти, преди Ние“, в който си партнирате с Йоанна Темелкова. Това е твой дебют в драматичния театър.

- Последно играхме с Йоанна в Летния театър в Бургас. Дойдоха страшно много хора, за което им благодаря. В разгара на летния сезон не знаехме какво да очакваме, но бургаската публика дойде и избухна. Получи ни се страхотно изживяване заедно. На 8 септември играем в Пловдив, след това на 26 септември ще играем отново в София.

С Йоанна Темелкова в спектакъла "Аз и Ти, преди Ние"

- Как се чувстваш на сцената с Йоанна, с която бяхте екранна двойка в сериала „Братя”? Лесно ли пренесохте химията между вас като актьори, от екрана на сцената?

- Партньорството с Йоанна си го имаме още от сериала. Йоанна е първият човек, който ми писа, след като стана ясно, че аз ще участвам в „Братя.“ Защото аз бях последният каст на персонаж. И тя ми писа: „Много се радвам, че ще работим заедно“, без дори да се познаваме.

Още оттогава знам какъв човек е Йоанна. За мен е страхотно удоволствие да сме заедно отново и да си делим и сцената, освен и пространството пред камерата. Велико е с такъв артист да си партнираш. Надявам се да стигна нейното ниво, защото тя има много опит в театъра и е голяма фурия.

А такова представление от само двама души наистина е много трудно. Осветлението е нашият декор, цялата зала, публиката също е част от представлението, както знаят тези, които са идвали.

Заедно с Йоанна Темелкова, продуцента Денис Ставров, режисьора Димитрис Георгиев, драматурга Светльо Томов 

Страхотно изживяване ми е този спектакъл. Много ми харесва текстът на Светльо Томов, много ми харесва постановката и режисурата на Димитрис Георгиев, която претърпя доста промени в репетиционния процес. Димитрис е страхотен. Знаех от самото начало, че мога да му имам доверие и това ми е много важно - когато се хвърляш в нещо ново да знаеш, че ако залитнеш има кой да те хване.

Изградихме нещо, което е много смислено, много стойностно, провокативно, интересно. Една история, с която хората се отъждествяват. Те ни го споделят след представлението и това много ме радва. Защото да участваш в нещо, което изненадва и докосва – това е смисълът на изкуството.

- Играете на различни закрити и открити пространство, което е още едно предизвикателство за вас като актьори.

- Абсолютно всеки път е различно. На Sofia Summer Fest се снимаше с камера, която хвърляше изображение в реално време на стена отзад, мисля, че беше добро решение. Това го прави различно, прави го едновременно кино и театрално изживяване, което също е интересно. С „Аз и Ти, преди Ние“ навсякъде е предизвикателство и навсякъде е различно.

Аз лично бих следил такова представление в различни пространства и градове, защото ще ми е интересно всеки път какво се получава. Спектакълът има много хубава реакция от публиката, има симбиоза между нас като актьори и зрителите. С Йоанна се хвърляме на двеста. Много съм благодарен за тази покана на Денис Ставров от Desta Productions, на идеята да ни събере с Йоанна, на Йоанна, на Димитрис, на Светльо. Сигурен съм, че ще пътуваме с това представление и навън.

- Твоят герой в спектакъла е продавач на шапки. Ти обичаш ли да носиш шапки?

- Между другото не. Рядко ги нося. Обикновено ги нося, когато не ми се занимава с прическата. В момента дължината на косата ми е средна, която ако не я поддържаш полудяваш и съответно трябва да направиш нещо със себе си, за да не ти влиза в очите. Но това с шапките е забавно.

Владо, Неда Спасова и режисьорът и сценарист Яна Лекарска на снимките на филма "Защото обичам лошото време"

- В края на пролетта засне и филма „Защото обичам лошото време“. Обичаш ли лошото време?

- Заобичах го. (смее се) Аз обичам лошото време. Не обичам лошото време през зимата. Тогава ми е студено. Обичам спокойната зима, когато леко вали снежец, вечер на уличните светлини е много красива улицата – заскрежена, заснежена. Виелиците през зимата много не ги обичам, защото трябва да си стоиш вкъщи в най-добрия случай със запалена камина. Иначе обичам да се разхождам в дъжда, обичам есента.

- А обичаш ли да пееш под дъжда?

- Да пея под дъжда обичам много. Извън хумора ще кажа, че се надявам филмът да се е получил. Вече има предварителен монтаж и Яна Лекарска, която е автор на сценария и режисьор, е доволна. Това много ме успокоява. Предполагам, че догодина ще видим филма. Снимачният процес беше изключително приятен, със страхотен екип. Дебют за пълнометражен филм на Яна Лекарска, дебют на нашия оператор Младен Минев, който преди това беше оператор във втория екип във филма „Оста на живота“. Това бе дебют и за нас с Неда като главни роли в пълнометражното кино. Много дебютанти, но се надявам, че хубавата енергия ще сработи, както и добрата подготовка.

За щастие и времето беше с нас, защото ти може да обичаш лошото време, но ако времето е само лошо няма как да си заснемеш филма. Така че всичко ни се подреди и беше много интересно.

Сценарият е много хубав, историята също, фокусирана върху няколко теми, които са много конкретни. Мисля, че това е хубав пример за една история, която не се опитва да бъде всичко, един филм, който не се опитва да се разкрачи между 18 жанра. Това е един синдром, от който нашето кино все още страда. Не искам да обидя колегите, но виждам примери за това. Много съм щастлив от този проект и се надявам, че ще има успех и хората ще дойдат да го видят.

Зад кадър - по време на снимките на "Оста на живота" със Стрезо Стаматовски и Алек Алексиев

- А кога на екран ще излезе и другият филм с твое участие „Оста на живота?“

- И за този филм нямам търпение да излезе. Снимахме на много красиви дестинации в България и в Турция като Кападокия. Мисля, че филмът ще бъде изключително красив и много смислен, с интересна атмосфера. Знам, че този филм го чакат в цял свят, защото книгата на Свами Тиртха е известна в цял свят. Той е духовен учител, живял в Индия, много интересна личност. Запознахме се с него. Той беше на снимки доста дни с нас. Помагаше ни с разговори, беше много внимателен, без да се меси, отнасяше се с пълно доверие към режисьора, към екипа, към актьорите.

Снимачният процес беше изключителен и настръхвам като ти разказвам тези неща. Свами Тиртха е невероятен човек, както и неговите последователи, които също са спомогнали да се случи филмът. Двама от тях са и съпродуценти. Това беше едно пътешествие във всякакъв смисъл. Изключителна работа на Наско Христосков като режисьор, на Мартин Балкански като оператор. Ние актьорите се опитахме да сме на нивото на това, което се случва. С Алек Алексиев снимахме отново заедно след „Възвишение“, което ми е ценно. Аз много го обичам. Работихме и с прекрасния македонски актьор Стрезо Стаматовски, с изключителния Ларс Симонсен, който е и театрален, и филмов змей, участвал в оригиналната продукция на „Мостът“.

Героят на Владо Михайлов Денис Топал от "Братя" се превърна в любимец на зрителите

- Не мога да не те попитам за Денис Топал.

- Ха-ха. Къде е? 

- Като актьор как се раздели с твоя герой от сериала "Братя"?

- Разделих се със смесени чувства. Денис Топал е съвкупност от работата на цял един екип. Този герой да въздейства по този начин е част от работата на всички актьори, режисьори, сценаристи, оператори, на целия екип. Сериалът беше успешен поради много причини. Но най-вече това се дължи на хората от екипа и на работата им, която беше много отдадена. Аз се разделям не просто с ролята, аз се разделям с историята, разделям се с екипа. Бяха много емоционални години.

Владо си партнира с Христо Шопов в "Братя"

Заснехме пет сезона. Успяхме да завършим със стил, защото когато кажеш на зрителите, че гледат последен сезон и когато знаеш, че е последен сезон, нивото на енергия, концентрацията и отговорността по време на снимки са различни. Мисля, че успяхме да затворим историята адекватно, а не да точим локуми до безкрай и да създадем сладникава история.

Както знаем това се случва в някои проекти, когато зрителите искат продължение. И за да отговориш на интереса, се случва историята за изтънее. Нямаше как до безкрай да протакаме. В крайна сметка имаме една рамка, имаме едни герои, имаме една история – тя би трябвало да води. По принцип винаги историята би трябвало да води. Доволен съм от сериала.

С Мартин Димитров имаха силно екранно партньорство в крими сериала

- Добре знаеш, че телевизията прави човек особено популярен и той чрез своята популярност и излъчване има силата да въздейства на хората. В този смисъл каква е отговорността на артистите, които често се явяват на телевизионния екран и като актьори, и като телевизионни водещи? Какви послания би трябвало да излъчват и има ли граница, която не би трябвало да прекачват?

- Смятам, че имаш отговорност като публична личност към обществото, към семейството си, към примера, който даваш. Смятам, че не може да си безучастен към сериозни теми като състоянието на обществото, към войната, която се води наблизо, към държавната политика спрямо медицинските ни работници, учителите, към хората от образованието и изкуството.

С колегите Стойо Мирков и Леарт Докле по време на протест в защита на режисьора Александър Морфов

Няма как ние като хора на изкуството да не коментираме, че бюджетът за култура вместо да се увеличи отново бе намален и е 0,4%. Абсолютен срам. Казвам го най-отговорно. Смятам, че е безумно, смятам, че е смешно, трагично и жалко. Не става дума да се афишираш като политически ангажиран, но може да коментираш различни политики и да кажеш с кои от тях не си съгласен. Става въпрос да имаш една критична позиция. Мисля, че е важно за всички. И не ме е страх да изказвам собственото си мнение.

- В най-новата песен, която записахте с група SLNG, „Изгубен“, пееш „Сънувам желание.“ Коя оттук нататък е най-смелата ти мечта?

- Мечтата ми е да правим такива неща, които да вълнуват, да носят промяна. Смятам, че „Изгубен“ е точно такъв пример за изкуство. Една случка, на която ние имахме възможност да дадем гласност на проблема с подкрепата от държава и правителства, от кметства и общини към спасителите.

В случая със Сашко от Перник видяхме как народът, въпреки липсата на подкрепа, помогна и едни хора се хвърлиха безвъзмездно да търсят детето. Хора изгубиха работата си в търсене на Сашко, защото не са ходили на работа. Това бе един феномен, една такава случка, която обединява хората за добро.

Твърде малко си говорихме за нея по новините. Смятам, че бяха изопачени истината за това как точно е бил намерен Сашко и в какво състояние, но това няма да го коментирам в момента. Искахме по някакъв начин да подкрепим тези хора, хората, които наистина го откриха и спасиха, защото те в момента организират професионално спасителско звено, което ще е за Перник и региона.

Чета мнения на хора, които са гледали видеото към „Изгубен“. Идеята беше на режисьора Кирил Добрев и за мен този клип се получи като филм. Изключителен е. Валери Йорданов, който се хвърли на 1000% направи опасни каскади. Страхотен е като професионалист.

Успяхме да направим нещо, което да вълнува и нещо, което да носи и по-голям смисъл, а не просто една песен или едно видео. Хората го възприемат, вълнуват се и това провокира дискусия по теми, които са важни. Понеже спомена и цитира точно парчето исках да ти кажа какво значи за мен този проект. И се надявам да правим още такива неща, които да са адекватни, да са актуални, да са остри, конкретни и да носят, макар и малко промяна.

С Никеца, който е Исус, Владо като Юда има уникално и въздействащо партньорство в "Исус Христос суперзвезда". Снимка: Александър Богдан Томпсън

- Влади, вероятно си имал възможност да живееш и да работиш в чужбина. Владееш перфектно и английски, и френски, и руски. Защо избра да живееш тук, какво те мотивира да намираш смисъл да се раздаваш и да твориш в България и чувстваш ли се щастлив в родината си?

- Имал съм възможност, при това съвсем сериозно и то имах добра възможност да остана в Щатите.

Аз съм много интуитивен човек и си слушам сърцето и когато взимам такива решения, ги взимам от душа, без много да разсъждавам. Просто така съм устроен.

От дете знаех, че един ден ще отида в Ню Йорк, без конкретно да знам защо. И отидох. Ню Йорк има специално място в сърцето ми и в живота ми. Бившата ми съпруга е от Ню Йорк, големите ми дечица са от нея. Бях на Кулите-близнаци десет дни преди атентата на 11 септември. И въобще ми се случиха неща, които са определящи за живота ми. Както знаех, че ще отида в Ню Йорк, така знаех и че трябва да си тръгна от Щатите накрая на петте месеца, които изкарах там.

Искам да живея в България, искам да творя в България, искам да имам група в България и да се занимавам с музика. Затова се прибрах. Това е. И съм много щастлив от този избор, защото ето какви неща ми се случват тук. Някой трябва да твори и България. Човек се чувства по друг начин, свързан с корена си. На друго стъпва, когато си е в родината.

Радвам се, че може да радваме българската публика с добро изкуство тук. Постановки като "Исус Христос суперзвезда" на Веселка Кунчева в Пловдивската опера, като "Клетниците" в Софийска опера, като "Фантома на операта" в Музикалния театър - това са спектакли, които ми носят надежда и смисъл.

Имаш възможност да участваш в такова изкуство, каквото искаш да гледаш навсякъде, каквото си гледал навън и искаш да гледаш в България. Това, което правим на турнето, също смятам, че е на световно ниво, благодарение на музикантите и на екипа. Така че елате да ни видите. Каня ви на всички концерти от турнето и няма да съжалявате. Ще избухнем, както трябва.

Снимка горе: Румина Георгиева