Пак ни лъснаха комплексите

Вехтите съветски машини ли са ни гордостта, или войниците?

Коментар
15:08 - 07 Май 2019
533
Пак ни лъснаха комплексите

Само момчета до 10-годишна възраст и ветераните могат да се заинтригуват от излъсканите, но стари съветски машини, които България всяка година "показва" на народа като част от въоръжението си по случай Деня на българската армия. Вълнението е безспорно за онези, които или за пръв път ги виждат наживо, или от работилите върху тях. Представете си да имахме нови самолети, нови танкове и БТР-и, нови униформи без разпран камуфлаж, изтъркан от наряда? 

Дайте да си говорим истината - докато светът ахка по новите системи за отбрана, разработвани и купувани от истинските военни сили, тук парадът е за замазване на срама в останалите 364 дни от годината. Той е последният дъх на свалена кубинка пред войнишкото легло в поделението пред закриване. Той е финален изстрел на патрон, произведен във ВМЗ "Сопот". Той е дупката в парашута на войника от "Специални сили" преди да скочи от вертолет с изтекъл двигателен ресурс.

Нашият парад е отдавна забравен спомен за мощта на гордата армия, съсипвана в последните 20 години, докато продължаваме с апломб да съобщаваме в учебниците на децата си от всеки нов випуск, че наше знаме никога не е пленявано. Показването на машини на 5 десетилетия по жълтите павета под погледите на умилените бивши казармени командири и отегчените до болка министърки и депутатки, докато в същото време страната води преговори за купуване на нов боен самолет с най-голямата военна мощ на планетата - САЩ, е грозно. То е демонстрация не на възможностите, които безспорно отличните ни въздушни асове имат, или на нахъсаните от дълбоко родолюбие "пешаци", готови да бранят границата и в студ, и в пек, а на това точно колко са ни скъсани наполеонките и как се разрежда керосинът преди полет на стария МиГ. 

За беда, нашият "парад" винаги е следван от московския на 9 май и по него, ако че поръчваме американски изтребители от предпоследно поколение, можем само да въздишаме. Гледат го и крехките моми, бленуващи да срещнат силен военослужещ да им направи деца, и очилати айти специалисти, които някога са мечтаели да "карат" танк, и лелички, подсмърчащи пред телевизора от меланхолия по някогашната казарма, която лоша или добра, произвеждаше мъже, а не мрънкащи под носа си лентяи с бирени шкембета под още девствените мустаци. И самите военнослужещи, които знаят много добре, че въпреки политическите обещания навръх 6 май всяка година, в този живот няма да видят с очите си как бучи двигателят на Су-57, нито ще пипнат най-модерните ракетни установки. Дошло е време българският военен парад да показва само гордо вдигнатите глави на личния състав, защото с техническия сме или за присмех, или за плач. И издава тежки комплекси. Ветераните знаят защо. 

Снимки: Агнес Методиева