Седмицата: Нищо чудно Цецо да е бастун

Наближава едно такова „време разделно“, ако се обърнем назад и погледнем сдаването на багажа доброволно, пардон – на изпълнителната власт, от ГЕРБ. Кабинетът „Борисов 1“ го направи няколко месеца преди края на мандата. „Борисов 2“ си тръгна повече от година по-рано, даже близо две. Сега герберите се заричат, че третото им правителство, въпреки че пак е коалиционно като второто, ще устои до край – до догодина напролет, когато изтича 4-годишният мандат.

Поне така и изглежда! Ако не се брои доста натопорчената обстановка напоследък откъм коалиционни отношения в кабинета, и то по време на тежки международни проблеми – бежанци, коронавирус и разни други „бацили“ по света, но най-вече у нас. Която „заразност“ няма как да не вбеси лично премиера Бойко Борисов. Особено вътрешните коалициявирус, президентвирус, корнелиявирус и т.н., които му развалят имунизационния кеф от битката му на тепиха на световното положение. А е известно, че Бойко като се вбеси достатъчно, се ходи на предсрочни избори.

Известно е и друго. Че всъщност най-голямото вбесяване му идва на Борисов изотвътре коалиционно-политически – било от реформатори, било от патриоти. И трето е известно: на ГЕРБ проблемът им е в опразненото от години празно пространство вдясно, като пак от години тази управляваща партия е принудена да го играе и в център-дясно и по на дясно.

Това е и причината през всички тези години, особено в сегашния трети управленски мандат на ГЕРБ, когато това по надясно съвсем издрънча на кухо, да се говори как тъкмо герберите ще се заемат със запълването на опасната дупка – цяла пропаст. В смисъл, те да си отгледат един вид коалиционен партньор за далеч по-успешно, а и удобно подпиране. Своя яка патерица да си имат.

Е, ето я патерицата на хоризонта. Всъщност засега е нещо по-дребно и не така масивно – по скоро е един бастун. Колкото и недодялана да изглежда тази бастунска работа, нищо чудно наистина да има хляб в нея.

А бастунът е не кой да е! Издялан е в ГЕРБ, даже по-скоро той е дялкал дълго време партията, както и изпълнителната и законодателната власт, дори се е наддялквал със съдебната. Някой да не е разбрал? Самият Цветан Цветанов, официално прокуден от ГЕРБ, може да се изправи в ролята на бастун.

В размирното вътрешнополитическо време за ГЕРБ, допълнително размирявано с тежки международни проблеми, и около Цецо се разшумя за партийно строителство. Бившата дясна ръка на Бойко Борисов по всички етажи на властта си основа Евроатлантически център за сигурност. Нещо като лабораторията на Иван Костов – Центъра за анализи и управления на риска на бившия син премиер. Но чисто политически изглежда много по-стройно – знайни са уменията на Цветанов в строевата подготовка на партийни структури.

Само 5-6 месеца са минали от обявяването на проекта му, а бившият силов вицепремиер и екслидер на ГЕРБ, докато Бойко Борисов беше кмет на София, дава газ към партийност. Дори и учредителна дата се завъртя - ей сега, на 19 април т.г. И датата не е случайна, не защото тогава е Възкресение. Подозренията пак се лашнаха към Иван Костов. На 19 април 1997 г., когато не беше Великден – предстоеше на 27 април, се състояха победоносните за сините парламентарни избори, след което Костов пое властта.

Въпросът е къде ще паркира Цветан Цветано? Със сигурност вдясно, а място там – бол.

По-важното е къде точно вдясно. Заприказва се, че новата политическа формация ще къса живо месо от ГЕРБ. А защо вместо да се късат мръвки, да не се опекат на общо барбекю. После, за удобство при консумацията на партийно-политическата трапеза, да се поднесат в две отделни чинии – Бойкова и Цецова. Ама не всеки да си реже пържолата сам и да си я яде еднолично. А да си мезят заедно, и когато се налага голямо властово готвене, да са им по-общи и тиганите, и черпаците. Бастунът Цветан Цветанов да се превърне в мощна патерица на ГЕРБ в дясното пространство. А по-нататък защо патерицата да не стане премиерски жезъл, ако Борисов вземе че реши да се кандидатира за президент.

Ето и два дребни засега примера за евентуално такава бастунска политическа история.

Една от първите изяви наскоро на Цветановия център беше конференция за Инициативата „Три морета“ и ролята на България в нея. За незапознатите тази инициатива не ни поставя на бленуваните „три морета“, а поставя акцента върху свързаността между Север и Юг в Централна и Източна Европа. И както каза Цветан Цветанов, който беше модератор на конференцията, „може да се окаже ключът към пълноценното развитие на региона като конкурентноспособен, сигурен и проспериращ, като надежден и ефективен партньор в НАТО и ЕС“.

В същия ден, няколко часа по-късно, премиерът Бойко Борисов, който беше по това време в Гърция, светкавично изяви един вид подкрепа: „Като се говори за инициативата „Три морета“, България вече е вложила над 1 млрд. лв. Пренасяме газ, взимаме такси, вложенията са изцяло български. Жп линията, магистрала „Струма“, това, което днес говорим, от Александруполис да отидем до магистрала „Марица“, това е всичко в инициативата „Три морета“. Всичко е с български пари, вложени вече. Ние вече сме го направили, ние го правим, другите още са на теория“.

Другият пример за личаща, поне на първо четене, на някаква съпричастност между „двете морета“ – Борисов и Цветанов, е, че центърът на Цецо проведе тази седмица първото си събитие извън столицата – в Русе. С кръгла маса на много общата тема „Минало, настояще и бъдеще: факти и дезинформация". Но пък на знаково за ГЕРБ, за лидера й и за бившия й втори място. Точно за дунавския град са нужни повече сили вдясно от само герберските. ГЕРБ превзе кметската власт от БСП през 2011 г., но след два мандата я „подари“ пак на червените. Май точно заради вътрешното разцепление на герберското дясно по линията Борисов – Цветанов.